Дъждът никога не може да бъде извинение за двама души, които се обичат. Любовта също идва толкова неочаквано и със същата упоритост се настанява в живота ни, за да промени представата ни и за най-дребните детайли.
Водата пречиства. Както дъждът прави въздуха свеж и отмива мръсотията от улиците на града, така и любовта прави сърцето и ума ни по-чисти и добри. Започваме да възприемаме света с ясен поглед и обръщаме внимание на неща, които преди просто не сме забелязвали.
За земята дъждът е благодат. Напомня ни за нуждата да се радваме на нейното изобилие. Осезаемо се докосваме до красотата на природата, черпим с пълни шепи от нея, докато любовта нежно ни кара да проумеем, че преходното е очарователно.
Любовта ни превръща в по-добри версии на самите себе си.
Дъждът като любов, любовта като дъжд. Цялата романтика на живота може да бъде изразена чрез тези две състояния. Едното определя обективно способността ни да изпитваме възхищение, когато сме под открито небе, а другото ни прави по-сигурни, защото запраща съмненията далеч от нас.
До един имаме потребност да получаваме нова перспектива. Всяка гледна точка може да бъде предпоследна, докато не осъзнаем, че любовта има силата да ни промени, като насочим вниманието си към другия и по-малко се страхуваме за себе си. Така израстваме и се превръщаме в съществена част от живот, който ни е отредено да изживеем заедно с друг.
Има непредвидими дъждове. Те идват така внезапно, че нямаме време да разберем дали да им се наслаждаваме или да гледаме на тях като заплаха. Същото е и с любовта. Често нейната поява ни сварва неподготвени. Срещаме я там, където най-малко очакваме. Обръща живота ни с краката нагоре, лишавайки ни от възможността сами да упражняваме контрол. Въпреки това чувството на възторг не ни напуска. Чувстваме се истински живи, а вдъхновението никога повече не ни напуска.
Има дъжд, който предизвиква тъга и меланхолия. Има любови, които с възторга донасят болка и скръб. Но ако не познаваме тъгата, как ще разпознаем радостта?
Независимо колко капризна и неочаквана би могла да бъде, любовта е тази, която винаги ни изненадва, променя нагласите ни и ни поставя пред нови предизвикателства. Дава уюта, който изпитваме докато вали, в очакване на лятното синьо.
Нека бъде така. И нека тази любов не си отива с пролетните дъждове.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Обичайки себе си, намираме пътя към другите
- Смело напред – имаме право да бъдем щастливи
- И след любовта всичко е любов
- Животът е въздишка, любовта - завинаги
- Безгрижното детство - ключът към щастливия живот
