Винаги когато съм се сблъсквал с нещо красиво, ми е идвало да го споделя със света. Да го изкрещя в пълната тишина. Да го обнародвам. Да го напиша. Да го разкажа. Така че още някой да се сблъска със същата красота.
Последното такова красиво нещо, което още отеква в мен и ще отеква още дълго, е новото видео на P.I.F към песента „Оpus 4”. Такова видео, което не е видео. Самата дума не може да го побере. Това е произведение на изкуството. Плод на космическата обич към един музикант. Само от такова силно чувство може да се роди клип с такава изящна естетика. Такова усещане за безкрая. Такава поезия във визията. Такава визия в поезията.
Повторих няколко пъти думата красота. Това е, защото Димо създаваше именно това с музиката си. Красота. И не само със самата музика. Текстовете му, посланията им, плътността на неговата лирика. Такава, която няма повторение. И с часове да стоиш пред белия лист и да си мислиш, че ей сега ще измислиш нещо подобно. Понеже текстовете на Димо са простички и човек се заблуждава, че се пишат лесно. Тъкмо обратното. В тях няма претенция. Там всеки дъх е смисъл. Концентрат на същината. Звук от току-що паднала на пода сълза. Екот от звън на камбана.
► Отворено писмо до Димо от P.I.F.
Безброй сравнения мога да изброя, но не желая. Сега ми се мълчи. И ми се слушат P.I.F. По възможност поне няколко часа. Без паузи. Без прекъсвания. Без възможност да се оттърся от нея. Искам да гледам клипа сто пъти. Минимум. И нека да е мания. Няма нищо лошо да си вманиачен в красотата.
Поздравявам целия екип, замесен в проекта. Съвсем нарочно няма да ви доверя основната му идея и концепция. Вие сами ще я откриете. В мига, в който сред познатите лица, откриете и своето.
Всяко друго говорене ми изглежда излишно.
Гледайте.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Брифинги на тревогата
- Докосвайте внимателно душите на жените си
- Нека всеки ден да бъде 8-ми март
- Димо, Люба и истинската любов
- Свобода = Независимост