Преди години, когато нямаше интернет и човек не можеше бързо да направи справка, един възрастен лекар се славеше като отличен терапевт. Той имаше странен подход, караше пациента да купи лекарството и веднага да се върне в кабинета, махаше листовката и връщаше медикамента на пациента. Така човекът си пие спокойно лекарството без да е прочел за страничните му действия.
Защото и за най-елементарното хапче има списък със странични действия, дълъг като магистрала Струма. Около 30% от хората се влияят от тази информация и получават част от посочените странични действия, без реално да има причина за това. Това се нарича ноцебо ефект (от латински nocebo – „ще вредя“). Той лесно се доказва: при даването на „празни“ таблетки със захар например или ампули с физиологичен разтвор пациентите получават странични действия, защото очакват такива.
В повечето случаи това се получава при психосоматични заболявания като високо кръвно, исхемична болест на сърцето, астма, колити, болести на щитовидната жлеза, ревматоиден артрит, атопичен дерматит, главоболие и др. Най-често ноцебо ефектът се изразява в гадене, главоболие, виене на свят, умора. Но могат да се получат и други симптоми като обриви, сърцебиене, високо кръвно.
Някои хора получават реакция към лекарство или други влияния на околната среда, които не би трябвало да оказват влияние, но за които има информация, че могат да имат физиологично въздействие върху организма. Типичен пример е със ситуацията с COVID-19: често хора с леки симптоми веднага след положителен тест получават стягане в гърдите, задух, болки, загуба на обоняние. Които бързо отминават, след като се направят изследвания, показващи липса на усложнения, и хората се успокоят.
Противоположен на ноцебо е плацебо ефектът (от латински placebo – „трябва да угаждам“). При плацебо ефекта симптомите на пациента се подобряват при „лъжливо“ лечение само защото вярват на лекарството и на лечителя. Така около 15% от хората се чувстват по-добре, макар да са приели „мнимо“ лекарство, например витамин С за високо кръвно. Добрият лекар успешно използва този ефект, като успокои пациента и му вдъхне вяра, че получава много ефикасно лекарство.
За съжаление, ноцебо ефектът надхвърля два пъти плацебо действието, но ролята на достъпната информация играе огромна роля. Както и нейното погрешно тълкуване от неспециалисти и такива с повишена тревожност.
Още от д-р Павлина Андреева:
- 5 стъпки в борбата с високата температура
- COVID-19: само с термометър няма да стане, нужен е и пулсов оксиметър
- 6 храни за добър имунитет
- COVID-19 и децата: разумно поведение без крайности
- 6 грешни твърдения за противогрипните ваксини
- С малко бебе по време на COVID-19: какво да правим в тази обстановка?
- Манията за дезинфекция покрай коронавируса може да навреди на децата
- Лекарствата не действат? Вероятно не ги приемате правилно
- За лимоните и другите грешки, които допускаме, когато детето настине
