Здравей, мила.
Тази нощ те гледах, докато спеше. Всъщност трябва да ти призная нещо. Всяка нощ те гледам, докато спиш. Установих, че очите ти дори затворени са красиви. Наблюдавам с часове спокойното ти равномерно дишане. Бдя над него като ангел пазител. Важно ми е да се събудиш утре. Важно ми е да се будиш всяка сутрин. Важно ми е да си до мен. Важно ми е да съм до тебе.
Много е странно. Човек среща толкова хора в живота си. Толкова малко от тях са правилните. Първо си мислиш, че е един човек, после друг. В крайна сметка правилният човек се оказва трети. Смешно е и е малко особено. Стоим в търсачката на живота, която не е Гугъл, и ровим. Търсим щастие като невидели. Преследваме го като дивеч. Понякога ние се оказваме плячката. Мишки в нечий капан или самият капан. Жертви. Лоши герои. Добри герои. Всякакви герои. Редуват се драма, екшън, любовни сцени, пак драма, пак екшън и така нататък. Всичко се повтаря по няколко пъти, докато си дойде на мястото.
Знам, че не ти допада да говоря за други жени, но този път това, което ще кажа, вероятно ще ти хареса. Умишлено ги заглеждам, за да се уверя, че само ти ме привличаш по тоя огнен начин. Защото си ти. Защото си онова, което си, и което никоя друга няма да бъде. Влюбен съм в твоите движения, в грацията на осанката, в походката, настъпваща досущ като есен, в гласа ти, във всяко съвършено несъвършенство, скрито вътре в теб или ясно изразено във всяка една черта и линия от характера ти. Всяко твое настроение е ново намерение и аз нямам търпение да разбера какво е то.
Ето, появява се любимата ми усмивка, тънка като тънката червена линия, която не бива да се прекрачва. Надявам се да съм минал всички граници в стремежа си да бъда достоен за теб и да те обичам така, както те обичам. Срещнах те в този живот, ще те срещна и в следващия, стига да го пожелаеш. Ще те последвам тук, там, навсякъде. Избрала си ме да ти досаждам дълго. Завинаги е просто дума, не е веществено доказателство. Аз нямам нужда от доказателства, за да съм сигурен, че си единственият човек, когото искам да гледам как спи и още – искам да узная какво сънува.
Прости ми, ако се увлякох в обясненията си. От любов е. Благодаря ти, че грееш в сърцето ми като вечерница. Ще се прибера за вечеря. Направи една пилешка супа да се стоплим. Липсваш ми. Мисля те. Ида.
Още от Росен Карамфилов:
- Как да си върнем усмивките?
- Цялата класическа музика в жената
- Независимостта – златната среда между дисциплина и свобода
- Първият учебен ден като ново начало, въпреки времената
- За новото време и тъжната красота на съвременните момичета
- Каквото и да правиш – слушай сърцето си
- Ако можехме да изхвърлим лошите мисли в морето
