Докато имах Фейсбук, там циркулираше писмо от един баща – американец до дъщеря му. Беше много трогателно, ама беше с контекста на времето отпреди 50 години, когато е писано писмото.
Това с писмата е решителен и важен момент в отношения между хората, които често се разливат в дребнотемия за вечерята и излизанията. Как сме, добре ли сме. И нищо повече...
Та вече започнах да пиша едни три писма. Съвременни. С български контекст.
Сега пиша до жена ми.
Знам, че те има. Сигурно ще се видим скоро. Не идвай, като гадже, защото няма да намериш такова насреща. Не идвай за малко, защото за малко идват гости. Не съм за малко. Оставам.
Обичам недвусмислените и смелите приказки, зад които стоят недвусмислени и смели действия. Не очаквай от мен многоточия.
Няма да се съберем от нужда, а от желание. Няма да се съберем, защото сме сродни души, за защото сме най-сродните на света.
Нашата връзка няма да е бавна и спокойна, защото не сме заедно за да си прекараме старините. Ще бъде бърза, интензивна и спираща дъха, защото сме заедно и много преди старините ни.
Знам, че можеш без мен и знам, че можеш да бъдеш с всеки, но знам, че ще избереш да бъдеш с мен. Аз също. По същите причини. Не защото няма много други, а защото ти си много повече от всички други.
Няма да те избера, защото си различна. Ти не си екзотично домашно животно, или килим от Непал. Няма и да те “пробвам”, защото, какво ако ми залютиш?
Ще те избера, защото си най-добрата. Защото си повече, защото превъзхождаш и защото си превъзходна.
Няма да ти го повтарям. Личи ми.
Ние ще се заслужаваме и няма да сме заедно нито по милост, нито по нужда, нито от добро сърце, нито от възпитание.
Ако ме нараниш, ще го понеса. И ще го приема. Не би стояла с мен от съжаление. Ще знам, че е по-добре да ми се случи на мен, отколкото на теб.
Много ще те искам. Но най-често студено и разумно. Без дойстойнство, без самоуважение и без угризения.
Докъдето и да стигнем няма да питам, как стигнахме до тук. Знам как сме стигнали. Правилният въпрос е искаме ли да стигнем другаде.
Няма да искам малко и няма да давам малко
Не идвай, ако си мислиш, че си една, но ще станеш друга заради мен. И заради някакви обстоятелства извън теб.
Няма да ти се моля.
Ще бъдем еднакви, когато трябва и различни когато трябва.
Аз имам потенциал, който пазя за теб. Дано твоите потребности срещнат моя потенциал и дано моите потребности срещнат твоя потенциал. Потенциал.
Хората имат потенциал и не можем да се сърдим на някого, че е висок метър и 60, и че кара в живота си с 40 километра.
Хората са ябълки или круши. Или. Не и двете. Не идвай, ако не знаеш какво искаш или ако искаш ябълки, които да са сладки, като круши, и круши, които са твърди, като ябълки.
Няма да се откажа от теб. Ще те взема емоционално и осъзнато и ако се откажа от теб, значи съм се отказал от себе си. Никой не трябва да се отказва от себе си. Това е най-голямата капитулация.
Ако се самоотхвърля или обезценя ме напусни веднага.
Ако загубя достойнството, си тръгни веднага.
Няма да ти изневерявам. Сексът и чувствата са енергия, която не се пилее, а се подарява и посвещава.
Бъди уверена. И когато някой те попита накъде си тръгнала, кажи – към мен. Хората, които се намират така. Хората, които се събират така, когато и да се намерят, винаги за закъснели за срещата си. И никога не им е достатъчен само един живот.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симо Колев:
Кога е по-добре да си без половинка
Бедността не е оправдание. Липсата на пари не е бедност.
Има нещо сбъркано в отношението ни към децата. Не мислиш ли?
