Писмо от един буден мъж до една спяща жена

08.03.2023 14:00

Здравей, скъпа!

Среднощ е, а аз отново не мога да заспя. Останал съм сам с всичките си мисли и те се блъскат в стените и се връщат обратно към мен. Може би, ако искам да заспя, изобщо не трябва да мисля. Но аз стоя в тази стая и се вглеждам в лицето ти, огряно от лунната светлина. Това лице мога да разпозная сред безброй лица, макар лицата на света да са неизброими. Твоето лице е моят избор. Харесвам го и без макиаж. Такова, каквото е сега. Парче от самата луна. И косите ти не е задължително да са сресани и изправени с пресата, харесвам те и рошава, сред хаоса на разпуснатите кичури. Харесвам те естествена, както и да звучи. Никоя истина не е банална.

Нямам нуждата от това винаги да си с грим и очна линия. Ах, очната ти линия, не че не съм луд по нея, така съвършена я правиш, че дори другите жени я забелязват, но не ме интересува тя, интересуват ме очите ти, интересува ме къде е дъното на тези твои очи, искам да плувам в тях и да стигна до него, искам да се ударя в дъното на твоите топли ириси и да се сгрея. Само ти си в състояние да ме опазиш от студа на всяка зима – минала и бъдеща.

Защото ти си лятото. И слънцето в него си. И моментите, които никога няма да забравя. И малките мигове, които всъщност са най-големи. И спомените, които не се изтриват от паметта. И тръпката, че разполагаме с още насъщно време. Радвам се, че времето с теб е тръпка, макар да минаха години. Радвам се, че още е тука тая тръпка и не я пускам да си ходи! Наясно съм колко е важна! Изчезне ли тя – изстива и останалото. Отива по дяволите! А любовта е в това да не позволиш всичко да отиде по дяволите. Да се противопоставиш на навика.

Ако беше просто свикване, нямаше да те гледам така тази нощ. Нямаше да будувам с часове и да наблюдавам равномерните движения на гръдния ти кош, докато дишаш. Дишането ти! То ме успокоява. Прави ме смислен, напук на цялото безсмислено съществуване. Напук на умората, която не е само моя, но и на всеки втори, който ще прочете това писмо. Аз го пиша за теб, но го адресирам към света. Ние сме само един буден мъж и една спяща жена в нощта. Ние сме само две капки в океана на живота. В този океан всяка капка има нуждата да срещне друга капка, с която да се слее.