Пак пиша писмо до небето. И пак съм изпаднал в някакъв странен ступор на неверие, че това, което се случи, наистина се е случило. Че не е за вярване. И продължавам да не го вярвам. Не. Отказвам да го проумея. Правя опити. Пак не. Не, не, и не!
Не е възможно да те няма, Шинейд. Не е възможно да те няма, защото нищо не може да се сравни с теб. Ти беше една от малкото значими жени птици. Изведнъж отлетя. Но никога не ни остави. Винаги беше там. В очакване на една прегръдка...
Толкова дълго време ти отне да разпериш своите бели криле и слава Богу, че стана така, та ние, които бяхме спасявани от музиката ти, по-дълго да бъдем до тебе във всички моменти. Твоята връзка с безсмъртните ти фенове никога не е била едностранна, винаги е имало обмен, плакали сме заедно и сме се смели без да се познаваме.
И без да сме се срещали сме слушали твоите песни и сме ги пяли, няма значение дали е било фалшиво, важното е че сме ги преживявали до последната клетка, така както ти преживяваше нещата – до последната клетка. Без мембрана. Без филтър. Тази цигара няма край.
Навярно оттам идва и цялата ти любов към меланхолията, с която си напоила цялото си творчество, както се напоява кърпа с вода. През своите рани ти излекува нашите. През своята болка ти лекуваше нашите. Но на нас не ни е писано да бъдем легенди. Легендата си ти и си единствена. Представям си те вече, как си се изкачваш до най-високите етажи на облаците и вече вдигаш наздравица с Принс. Напълно обяснимо е. За вас са облаците. За нас остава липсата.
Тук има обаче една подробност, която не бива да се подминава. Това не е липса, след която остава кратер. Кратерите след тебе са запълнени всичките с твоя глас на Ангел и този глас сега се извисява над цялата плява на този безполезен свят и заедно с него се извиняваш ти и стигаш все по-нагоре и все по-високо.
За теб вече няма отсъствие, което да те разрушава. Твоят син е там, където си. Заедно сте. Това е най-важното. Несравнимото. Майка и син. Заедно. На небето звучи My Darling Child. Каква метафора за безкрая!
Не си сама, скъпа. Не си сама. И никога повече няма да бъдеш. В рая самотата не съществува.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Отново се делим, вместо да се обединим
- Словото и необходимостта от него във всяко време
- Значението на женското мълчание
- За времето на ръцете, които се пускат
- Егото не умее да отглежда цветя, те са за мъже с широки души
