Писмо до мама: Ако ти не знаеш коя съм – тогава кой?

08.03.2018 08:30

Да започна писмото до теб с „мила мамо”, не само, че не мога, а и няма да е честно. Ти си ми много повече от мила. Ти си единственият ми родител вече близо 25 години.

Как бързо минаха, а си спомням като днес деня, в който изпратихме татко по пътя към небето.

Наравно с теб ми е мъчно, че той не изля чаша вода, за да ми върви по вода в новия живот, вече извън училище.

Сърцето ми се къса, че заедно не се радвахте, когато се роди внучката ви. Едновременно с теб тъгувам, че го нямаше, за да ми бъде опора, когато аз загубих съпруга си.

Но ти беше там! Във всички онези мигове, когато нямаше никой друг и дори, когато навалицата беше твърде голяма, за да забележа, че все още си там. Преди да видя укора в лицето ти, че само на осми март се сещаме за майките си, ще се осмеля да ти кажа, че не си права. Мисля за теб всеки ден.

Знам, че не ми вярваш, защото ако наистина беше така, най-малкото щях да ти се обаждам ежедневно. Не, не, за да ти се оплача от детето, да те питам за някоя рецепта или да се разкайвам за поредната разбита връзка, а просто да се поинтересувам, как си и дали имаш нужда от нещо. Даже няма да си го записвам в графика, просто ще го правя.

Ако ти кажа, че не ме познаваш и няма как да знаеш какво преживявам, едва ли ще е вярно. Осъзнах го, когато се чух да репликирам собствената си дъщеря, когато тя заяви, че не я познавам. Разбира се, че ме познаваш. Вече 41 години.

Ако ти не знаеш коя съм – тогава кой. Тези, които идват и си отиват от живота ни, или тези, които се възползват от него? Права си. Вече няма да ти казвам, че грешиш. Майките никога не грешат. Ще ми се и дъщеря ми да го знае.

Ще го разбере, когато стане на моите години, а аз бавно и сигурно се приближа до твоите 70. Иска ми се моето дете никога да не ме разочарова така, както аз разочаровах теб и се моля да бъда толкова силна, че да й простя, както ти ми прощаваш.

Сигурно думите на Балзак "Сърцето на майката е дълбока бездна, на дъното на която винаги ще намирате прошка" са ми давали спокойствието, че го правиш. Но не можех да се уповавам само на тях. За да се освободя от вината си, трябваше просто да ти поискам прошка. Благодаря ти, че ми я даде.

За всички болки, рани и удари, които ти нанасям имаш право да не ми прощаваш! Така, поне е сигурно, че ще си понеса наказанието, обещано в Библията, в случай, че не почиташ родителите си. Благодаря ти, че ми прощаваш. Сега ми е по-леко, както да осъзная грешките си в общуването с теб, така и да променя изцяло отношението си към теб.

Видях как изглежда човек, който не почита и не общува с родителите си. Той е като самотно есенно листо, което даже не се превръща в почвен хумус. Остава си подмятан от житейския вятър, не може да намери покой и това го прави болезнено самотен.

Благодаря на теб и на Бог, че не съм именно това. Знаеш, че те обичам и искам да живеем в хармония. Кой знае колко ни е отредено да присъстваме на този свят и не е нужно да причиняваме болки и тревоги на тези, които обичаме.

Колкото и да не искам да призная пред себе си, а и пред никого другиго, всяко нещо, в което стъпвам, изграждайки кариерата си на професионалист е подчинено не на израстването и развитието ми, а на твоето „Браво, дъще!” Признавам, че рядко го чувам, но сигурно това е причината, поради която толкова го ценя.

Честно казано, не искам да съм родител като теб. Искам да съм още по-добра майка. Точно заради това твое „браво!” Знам, че дори с най-дълбоките рани, които съм оставяла в сърцето ти, се молиш за мен и ти благодаря затова.

Без твоите молитви, навярно, Бог нямаше да чува и моите.

Знам, че ще прочетеш всичко тук и няма да ти хареса. Защото е нужно да ти го казвам всекидневно, без да допускам да се извинявам за каквото и да е. И на това ще се науча, само ме подкрепяй по пътя.

Честит празник, мамо!

Още от Ива Екимова:

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfocompany.bg.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.