Така и не мога да те определя, честно. Нито ми беше приятел като приятел, нито любим, за любовник да не говорим. Такива отношения просто нямахме. И нямаше как да имаме. Ще ти го обясня по-ясно в реда на мисли.
Влезе в живота ми, защото те пуснах, така силно хлопаше на вратата. Не че си бил нахален, невъзпитан или пък някакъв навлек, такива просто ги изритвам по стълбите. Упорито се домогваше до място в живота ми.
Ти ми беше забавен. С теб се смеех. Разхождахме се, гледахме филми, разказвахме си истории. По-скоро ти ми разказваше своите – детство, юношество, връзки (с имена, о, Боже, първо това не се прави, и второ, от които всеки нормален мъж би се срамувал да спомене, камо ли да афишира, щото през тези обекти само бързият влак не е минавал, поне не все още.)
Сигурно искаше да те приема насериозно, като изключително харесван, харизматичен и вървежен мъж. Хем ми беше смешен този напън, хем така някак с майчинския инстинкт на всяка жена към криещото се в мъжа малко дете, ми ставаше жално-милно.
Безспорно беше умен и начетен, иначе изобщо нямаше да се занимавам с теб, но почтено определих границите още в самото начало на приятелството ни. Направи си устата за нещо повече, мъжът е мъж, за да почука, пък дали ще му отворят или не, е друг въпрос. Елегантно те отрязах. Ти се оттегли елегантно.
Останахме си на нивото сладка приказка, кафенца, биричка, ракийца със салатчица, хахо-хихи, тази книга, онази песен, чудно филмче, гуш и цун пред входа, най-нормални отношения между мъж и жена, които не виждат в другия мъжа и жената. Поне за себе си гарантирам. На твоите неколкократни въпроси защо не остана да спя у вас, отговарях през смях, че, о, да, ама друг път. После ти вдяна и престана да правиш подобни предложения. И беше прекрасно – дружба от векове за векове, както се викаше едно време.
Ценни ми бяха пътуванията насам-натам, издържах сборищата с твои приятелчета, сладко ми беше да си говорим глупости и да се смеем. Взаимно си бяхме полезни – аз ти помагах професионално, ти ми се отплащаше с ползването на автомобила ти, с филми, които не съм гледала и с финансови операции, които никога не са били силната ми страна, просто всеки даваше, с каквото разполага. Беше ми приятелче. Аз си имам кръг, ти си имаш своя, идеалната комбинация.
Да, ама с течение на времето взе да ми прави впечатление, че при теб не е кръг, а водовъртеж – ти се стремеше на всекиго да си угоден, всеки да те харесва, с всеки да се селфиш, тук да те отбележат, там да те забележат, на това му викам аз окрякване на пространството. Реалното и виртуалното. А на мен това не ми се нрави, евтинее ми, както дублето много наподобява златото, ама не е злато и това си личи по обема на аксесоарите. Колкото по-големи, толкова по-фалшиви. Не обичам ерзаци. По-добре сребърно пръстенче, ама проба 925, отколкото грамаданско фалшименто от магазина „За 1 лев“.
Когато съм приятел, съм приятел и в добро, и в лошо, затова многократно се опитвах да ти обясня, че това поведение не работи в твоя полза, напротив. Тактично, с притчи. Е, аз не съм завършила педагогика. Сега горе-долу ти го казвам в прав текст.
Един мъж може да не е богат, да не е умопомрачително красив, да не е преуспял, да не е крем де ла крем, да не е супермен, но задължително трябва да е с характер. Мъжки.
Да държи на думата си, да не се огъва според обстоятелствата, да отстоява позициите си, да не се крие като мишок от проблемите и да оставя друг да му ги реши или просто да си мисли, че те ще изчезнат яко дим. От такъв всяка нормална жена бяга с 300. Независимо какъв евентуално си й бил.
Минало време. Мина ти времето. Разбра ли защо? Не че имам големи надежди, а и с ръка на сърце, ми е все тая. Защото никога няма да си спомням за теб, освен като за бивш… даже не знам какъв.
Ако изобщо си спомням.
