Петте най-внушителни роли на невероятната Кейт Бланшет

Авторитетът е елемент на човешкото излъчване, който рядко се гради с течение на времето. Повечето хора го притежават, или пък не. Той е уникална, неопределима черта, необвързана с физическия облик на човек, която често е изключително важна за упражняващите актьорската професия.

Те трябва да са способни да контролират всеки елемент на своето излъчване, включително и авторитета си. Жените в киното получават възможности да тренират този свой своеобразен мускул много по-рядко, отколкото мъжете, и една от целите на феминисткото движение в седмото изкуство със сигурност трябва да бъде присъствието на повече такива женски образи във филмите.

Още от Авторите

В тази насока дамите имат поне един блестящ модерен пример – актриса, която командва зрителското внимание на екрана без никакво усилие, и то не с крещящ сексапил, а именно с изключителен авторитет. Това е Кейт Бланшет и никой не вдъхва респект на екрана точно като нея.

Във фентъзи филм, какъвто е „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, именно тя озвучава разказа в пролога на лентата с ефирния си, всепроникващ глас, въпреки присъствието на легенди в актьорския състав като сър Йън МакКелън и сър Кристофър Лий. Ефектът е приказен и завладяващ, съизмерим само с физическата поява на героинята ѝ Галадриел в по-късен етап от действието.

Но разпознаваемият глас е само един от атрибутите на двукратната носителка на „Оскар“, с които тя автоматично внушава уважение и почит от екрана. Както вече казах, авторитетът, който тя излъчва, е неопределима черта – ние просто знаем, че тя я притежава, без да можем да посочим на какво се дължи. А това са пет от героините ѝ, които оставят у зрителя впечатлението, че могат да му сритат задника, само с един строг поглед.

1. Кралица Елизабет I

През 1998 година Кейт Бланшет не се е появявала в нито една американска филмова продукция и опитът ѝ пред кинокамерата всъщност се изчерпва едва с четири екранни роли в родната ѝ Австралия. Това не я спира да регистрира първата си номинация за „Оскар“ за главна женска роля за превъплъщението си в „Елизабет“.

Дръзката ѝ интерпретация на кралицата дева на Великобритания днес изглежда и звучи като роля от „Игра на тронове“, но закономерно е хвалена като революционна за времето си въпреки историческите неточности, допуснати умишлено именно с драматична цел. В ролята Бланшет трябва да се справя с военни нападения, политически заговори и непочтени кандидати за ръката ѝ, и създава портрет на женската сила, независимост и непримиримост в лицето на всевъзможни трудности.

2. Галадриел

Елфическата кралица от трилогиите „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ неизбежно намира място във всеки един списък с могъщи женски героини и надали някой днес може да си представи да я изиграе друга актриса, освен Кейт Бланшет.

Австралийката сякаш без никакво усилие излъчва забележителната комбинация от ангелска доброта, ефирна красота и, при нужда, страховита заплаха, необходима, за да бъде пресъздадена Галадриел автентично на екрана. Ролята позволява на Бланшет и да използва различни интонации на богатия си тембър в ситуациите, в които е поставена героинята.

Във „Властелинът на пръстените“ изпитанията пред Галадриел са преди всичко морални и тя преминава изключителния тест да ѝ бъде предложен Пръстена на Силата и тя да има волята да го откаже. В „Хобит“ елфическата дама в прав текст рита задници и успява да изгони самия Саурон, главният антагонист на поредицата, от свърталището му. Малко същества в Средната земя притежават нейната сила. Още по-малко същества на нашата Земя пък притежават нужните качества, за да я изиграят.

3. Джуд Куин/Боб Дилън

Експерименталният биографичен филм на режисьора Тод Хейнс от 2007 година за живота и кариерата на Боб Дилън и до днес си остава безкрайно интригуващ предмет за изследване и дискусия. В него общо шест актьори изиграват ролята на Дилън под имената на различни фикционални персонажи, които илюстрират различните периоди от живота на енигматичния изпълнител.

Измежду шестимата избрани изпълнители, единствено Кейт Бланшет е жена. Героят ѝ Джуд Куин всъщност е мъж, но харизматичното, звездно представяне на актрисата в ролята я прави един от най-добрите примери за илюстрация на безкомпромисен феминизъм на екрана. Куин представлява периода на Боб Дилън от 60-те години, когато музикантът е обвиняван в това, че „се е продал“ заради новата му ориентация към рок музиката за сметка на английския фолк, наричан е „Юда“ от доскорошните си фенове и се сприятелява с членовете на „Бийтълс“.

Не бих могъл да се изразя по-добре от американския критик Антъни ДеКъртис, който хвали Кейт Бланшет за това, че разкрива ново, уязвимо измерение от личността на иначе гневния, саркастичен Дилън от това време с прозрачната си кожа, деликатна фигура и умоляващи очи. ДеКъртис заключва, че никой актьор от мъжки пол и много малко други актриси биха могли да придадат толкова богати нюанси на ролята, и на нас, честно казано, не ни остава друго, освен да се съгласим.

4. Лейди Мариан

Легендата за Робин Худ в наши дни е стара почти като света и всеки знае много добре кой участва в нея и каква роля играе. Във филмовата интерпретация на сър Ридли Скот от 2010 година най-сетне е нарушено правилото лейди Мариан, любимата на главния герой, да бъде просто дама в беда и сюжетен похват за задействане на завръзката и заключението в действието.

Как Скот постига това? Ами като поверява ролята на Кейт Бланшет. Актрисата не превръща благородната дама в господарка на меча или лъка със смехотворно нереалистична способност да поваля по 20 мъже около себе си в битка, а просто в силна и загрижена регионална владетелка, която поставя интересите и нуждите на поданиците си над всичко останало.

Романтичната ѝ връзка с главния герой не е свръхдраматизирана обречена любов, а естествено привличане между две добри души. Иначе казано, в ролята Кейт Бланшет хуманизира и приземява един класически литературен образ, твърде романтизиран за нашето време и познат и клиширан до болка преди нейната интерпретация. Ако това не е добър пример за художествено оправдан и реалистично приложен феминизъм на големия екран, то не знам какво е.

5. Хела

Списъкът очаквано завършва с най-популярната скорошна роля на Бланшет, която я постави в споделената филмова вселена на Marvel Studios, изпълнена с пъстри светове и много супергерои. Актрисата пренесе на големия екран Хела, богиня на смъртта, сестра на главния герой Тор и предвестник на Рагнарок, краят на Асгард и на божествата.

Тънкият хумор и ирония, които Бланшет инжектира в иначе помпозната роля на антагонистка, правят изпълнението ѝ още по-очарователно, отколкото щеше да бъде, ако актрисата беше изиграла Хела като праволинеен злодей. А богинята на смъртта е предостатъчно могъща откъм способности, за да бъде възприета като реална заплаха за героите на Крис Хемсуърт и Том Хидълстън.

Тъй като от излизането на лентата вече са минали над девет месеца, ще си позволя да завърша този кратък вербален поглед върху Хела със спойлер от края на филма. В крайна сметка се оказва, че героите са неспособни да я победят и в действителност задействат Рагнарок или, иначе казано, апокалипсиса, за да сложат край на нейните действия. Защото дори Крис Хемсуърт с огромните си мускули и басовия си глас изглежда като малко момче до нейно величество Кейт Бланшет.