По всяка вероятност най-хубавото нещо, което можем да кажем за 2020 година, е, че вече е към края си. Планетата ни бе покосена от пандемия, която отне над 1 милион живота, и все още върлува на много места. Киното бе сред най-пострадалите сфери на всекидневието и филмовата индустрия записа повече антирекорди, отколкото бих могъл да изброя дори в две статии.
Но това не следва да намали обичта ни към седмото изкуство, нито интереса ни към неговото бъдеще. Възможността да избягаме от напрегнатата действителност, или така нареченият „ескапизъм“, ни е от по-голяма полза отвсякога в тези дни, а нищо не ни предоставя тази възможност в по-съдържателен, по-художествено издържан и по-ефективен вид от добрия филм.
Затова е и редно да изпратим 2020 година, независимо колко близки хора може да сме изгубили през нея и колко възможности за приятни преживявания може да са се изпарили пред очите ни, именно с добри филми. В настоящата селекция съм приложил и предстоящи, и класически заглавия, и продукции на онлайн стрийминг платформи, и големи студийни проекти за гледане в киносалона. Нали коледният дух диктува да има за всекиго по нещо?
„Жената Чудо 1984“ (2020)
Преди няколко седмици най-после получихме дълго чаканото потвърждение, че „Жената Чудо 1984“ няма да бъде сред многото отложени филми от тази за следващата година и все пак ще може да се види по коледните празници. Лентата се очаква трескаво от голяма част от света, и има защо. „Жената Чудо“ от 2017 година бе страхотно издържан супергеройски филм във всяко едно отношение от огромно значение за световната културна история.
Затова и върху продължението, за което Пати Дженкинс отново застава зад камерата, а звездите Гал Гадот и Крис Пайн – пред нея, тежат огромни очаквания. Лентата в никакъв случай няма да може да реализира приходите, които можеше да пожъне, ако бе излязла във време без бушуваща пандемия, но важното за нас като зрители е просто да се окаже добра, колкото своя предшественик.
Филмът ще може да се гледа в България единствено на кино, макар че в Съединените щати ще получи и паралелна премиера на онлайн платформата HBO Max. Остава ни единствено да се пазим здрави и да се държим разумно с надеждата, че киносалоните ще отворят врати след 21 декември и ще можем да се насладим на този касов блокбъстър там, където му е мястото – на големия екран.
„Манк“ (2020)
На срещуположния полюс пък застава най-новия филм на Дейвид Финчър, който е продукция на стрийминг платформата Netflix и респективно ще получи силно огранично разпространие по кината в света. У нас очевидно лентата ще може да се гледа само у дома, но предвид сюжетното ѝ естество и заложения визуален стил, гледането на по-малък екран вероятно няма да навреди на филмовото преживяване.
„Манк“ ще е посветен на живота и кариерата на Херман Манкевич, сценариста на „Гражданинът Кейн“, считан и до днес за един от най-великите филми за всички времена. Заснета в черно и бяло от опитния майстор Финчър, който е геният зад филми като „Боен клуб“ и „Не казвай сбогом“, лентата изглежда като великолепна илюстрация и израз на дълбоко преклонение към епохата от сюжета си.
Главната роля ще се играе от големия Гари Олдман, когото не сме виждали в продукция от този калибър от „Най-мрачният час“ насам, когато спечели „Оскар“ за превъплъщението си като Уинстън Чърчил. В поддържащи роли ще видим още Лили Колинс и Аманда Сайфрид, а сред другите реално съществували личности, които ще видим на екрана, ще бъдат Чарли Чаплин, Уилям Рандолф Хърст, Кларк Гейбъл и много други.
Очаква се лентата да бъде достъпна онлайн от началото на декември.
„Наистина любов“ (2003)
Хайде, наистина ли очаквахте да се зачетете в списък от филми за края на календарната година, включително коледни такива, и да не видите тази модерна класика сред тях? „Наистина любов“ капсулира духа и редица от най-силните черти на творчеството на майстора на романтичната комедия, британеца Ричард Къртис, с участието на повече талантливи актьори, отколкото бихме могли да намерим дори и в някои от най-касовите хитове в историята на киното.
Къртис е човекът зад жанрови класики като „Четири сватби и едно погребение“ и „Нотинг Хил“. В „Наистина любов“ среща си дават всичките му редовни сътрудници като Хю Грант, Ема Томпсън, Колин Фърт и Роуън Аткинсън, наред със звезди като Кийра Найтли, Лиам Нийсън и Алан Рикман. Въоръжени с остроумните, ударни, забавни и премерено емоционални реплики от сценария на гениалния Къртис, всеки един от тях блести в ролята си.
Лентата е категорично и изконно човешка, с точна смесица от закономерен всекидневен цинизъм и празнична атмосфера, с много различни преплитащи се истории, в поне една от които може да се види всеки един от нас. Започнах тази статия със заявената идея, че коледният дух диктува да има за всекиго по нещо и „Наистина любов“ е съвършеното олицетворение на това твърдение.
„Умирай трудно“ (1988)
Дебатът относно това дали „Умирай трудно“ е коледен филм или не по всяка вероятност никога няма да свърши, но качествата на класическия екшън с Брус Уилис са вън от всякакво съмнение. Предвид хронологичната позиция на сюжета, декорите и музикалната селекция в края на лентата, аз заставам категорично от страната на твърдящите, че „Умирай трудно“ си е вечна коледна класика.
В амплоато на Джон МакКлейн звездата на филма Уилис намира ролята на живота си – ченге с изцяло ежедневен вид и физически способности, напълно неподозиращ това, което го очаква, воден в намеренията си преди всичко от любовта към семейството си, а не от желание да спаси света или нещо от този род. МакКлейн е всеки един от нас, когато е поставен в екстремна ситуация: цитиращ любимите герои от детството си, пускащ шегички и импровизиращ според обстоятелствата.
„Умирай трудно“ стартира цял поджанр в екшъна с множество последвали го имитатори, но застава далеч над всички тях именно с човечността си и чувството за хумор. Режисурата е на отлично ниво, ефектите са страхотни за времето си, а Алан Рикман блести в ролята на злодея не по-малко от Уилис в амплоато на героя. Трудно си представям, че някой може да не остане трогнат, доволен и широко усмихнат при звуците на „Let It Snow” по време на финалните надписи на филма.
„Безсъници в Сиатъл“ (1993)
Също като „Умирай трудно“, „Безсъници в Сиатъл“ не е типично коледен филм, но фактът, че части от действието му се развиват именно по коледните празници, наред с неоспоримите качества на лентата, са го превърнали в често предпочитано заглавие в телевизионните програми, когато навлезем в месец декември. Том Ханкс и Мег Райън са... ами просто Том Ханкс и Мег Райън във филма на Нора Ефрон.
Двамата изпълнители са се превърнали в звезди именно въз основа на ненатрапчивото си, всекидневно излъчване, което демонстрират и тук. Пак то ги е направило предпочитани лица в подбора на актьори за романтични комедии, с които Райън се асоциира и до днес и които Ханкс надраства в по-късните етапи от богатото си творчество. В тях лесно виждаме себе си, наши роднини и приятели.
Саундтракът и сценарият са отличени с номинации за „Оскар“, и неслучайно. В музикалната селекция виждаме песни от Джо Кокър, Селин Дион и Луис Армстронг. Но именно силният сценарий на Нора Ефрон и представянията в главните роли, поднесени сякаш без усилия от Ханкс и Райън, са тези, които карат хората да се връщат отново и отново към „Безсъници в Сиатъл“.
