Много въпроси ще продължават да остават без отговори. Няма оправдания за предателствата, любовта не се нуждае от аргументи. Понякога животът просто продължава напред и ние следваме стъпките, които оставя в мокрия пясък на времето.
Хубавото на зимата е, че сплотява, а уютът вкъщи ни кара да забравим всичко, което в състояние на размисъл иска да ни изтръгне от прегръдката на обикновеното човешко задоволство.
Всеки ден е подарък, независимо от прогнозата. Всеки миг ни дава право на избор и само от нас зависи на колко обич сме способни. Трябва да имаме кураж да се поглеждаме в очите, да си споделяме тревогите, колкото и неоснователни да са те, да не спираме да вървим един към друг, докато всеки от двама ни прекосява улиците на града, вършейки нещата, които се повтарят неотменно от толкова много години.
Рутината е убийствена, затова единственият начин за малко да избягаме от нея е усещането, че не можем един без друг.
Възпитанието на чувствата изисква смелост и постоянство. Нещата омръзват бързо. Любими места стават скучни и забравяме красивите моменти, които са ни подарявали. Лица губят ясните си черти и не можем да си обясним след време с какво тези хора са ни карали да се смеем или ядосваме. Сякаш самият живот преждевременно сам се изпразва от съдържание, а ние се чудим как да запълваме празнините в душите си. Защото душите трябва да бъдат обгрижвани. Когато те спокойни, усмивката винаги се завръща.
Говорът между нас става все по-излишен. Не защото няма какво да си кажем, а защото отдавна сме усвоили начина да общуваме без думи. Ръката ти винаги знае кога да докосне рамото ми. Аз знам кога да пригладя косата ти така, че да ме погледнеш с благодарността, на която единствено ти си способна. Ние сме като перфектни непознати, учудващо отдадени на интереса към другия - като при първа среща в някое случайно кафене. Дори всяко следващо „обичам те“ е като изречено за първи път.
Аз и ти сме като стари другари, които поддържат огъня на любовта. Устояли на часовете, сега се радваме на обич, пораснала неусетно с разбитите наивни мечти на младостта. Двама, намерили общия език на мълчанието, докато огънят гори в опушената камина, а е време да отворим втора бутилка вино. Сигурен съм, че така смятат и трите жълти хризантеми, които успешно заместват слънчевата светлина в стаята.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
