Перфектният родител - мисия невъзможна

12.03.2024 11:30

Приказка за перфектния родител

Имало едно време един перфектен родител. После му се родили деца и той станал истински родител.

Край.

Всички ние сме нечии деца и дори да не сме избрали да бъдем родители в този си живот, познаваме поне от едната страна силата и изпитанията на връзката родител - дете, нейните безценни дарове и нейните немалки предизвикателства.

Ако пък самите ние решим да се превърнем в родители, ще имаме благодатната възможност с течение на времето да видим нещата и от другата страна, от деца да се превърнем в родители, да прозрем истини за отговорността на родителството и за родителството на своите родители - за техните силни и слаби страни, да разпознаваме все по-ясно онова, което те, волно и неволно, са ни предали като наследство и заради което в невидимия свят душата ни ги е избрала за свои майка и баща.

Всеки от нас в отношенията си естествено се стреми към хармония. В нейно име ние нерядко правим нужни, но и ненужни компромиси, за които плащаме понякога твърде висока цена.

Хармонията помежду ни обаче може да бъде същинска и привидна. На територията на привидната си спестяваме вътрешни истини, възпрепятстваме естествени и закономерни промени, израстването на самите себе си и на връзката помежду ни, водим се от страха си повече, отколкото от любовта. Същинската хармония се ражда на територия, в която зоната на премълчаването и на “мира на всяка цена”, ако съществува, не е поставена в центъра. В истински хармоничните отношения изборите се правят по любов, а не от страх. В тях харесването може и да бъде променлива величина, но обичта е постоянна, сигурна и не се подлага на съмнение. Липсва “ще те обичам, ако…”

Постигането на откритост и разбирателство в които и да е отношения може да бъде сериозно изпитание, задача нелека за постигане и още по-трудна за поддържане. А разбирателството, балансът в отношенията родители-деца е още по-голямо предизвикателство по ред причини, между които са, че тази връзка е много близко до същината ни, че е неотменима и че отговорностите ни в нея са различни.

Ако сме от страната на родителите е важно да помним, че задачата ни не е да се харесаме на децата си (не е и да отиваме в другата крайност, разбира се, да ставаме насила антипатични), а да ги възпитаваме (и себе си заедно с тях), да ги учим на житейски ценности и умения и може би най-вече - да им помагаме да проправят пътя на любовта и истината в живота си.

Когато сме от страната на децата, е добре да подхранваме, особено с напредването на годините, освен любов, все повече милост към родителите си. Добре е да помним, че те, освен наши родители, са хора със свой уникален житейски път, със своя съдба и неслучайни предизвикателства; че са хора, които, освен за нашето - до един момент, носят цял живот отговорност за своето добруване, за това да извървят с обич и със самоуважение житейските си стъпки, да разпознаят и да следват подсказките на душата си.

Но и като родители, и като деца е добре да си припомняме, че въпреки че идеално, съвършено родителство не съществува, съществуват обични и истински отношения между родители и деца, отношения, които се развиват и се променят във времето, но от началото до края си са едно от най-големите човешки богатства. Ценност, която е важно да пазим и да развиваме всеки ден - с любов, със смелост, с радост и с благодарност. И със своята вътрешна истина.

Още от автора: