Не обичам да не поставям заглавието на филма или сериала, или пък името на личността, за която ще пиша, в заглавието на съответната ми статия. Струва ми се като евтин похват за привличане на читатели. Но предвид факта, че в този текст ще се говори за продукция на стрийминг платформата Hulu – тоест, заглавието няма официален превод на български език – и че въпросната продукция носи дългото име Only Murders In The Building, в случая нямах голям избор.
Но при все трудността, която имах при озаглавяването на материала ми, в нито един момент не се зачудих дали си струва да пиша за Only Murders In The Building. Струва си, и още как. Сериалът на Hulu, достъпен в Дисни Плюс, е един от най-добрите продукти, създадени от многобройните американски стрийминг платформи през последните години, в които те бълват още и още съдържание за своите потребители.
Ще направя и второ изключение от обичайните ми навици при писане на статия – обикновено избягвам да се позовавам в прав текст на проценти на критическо одобрение. Случва ми се да спомена, че даден филм или сериал се радва на универсално високи оценки, но не и да заявя в прав текст колко процента има в световноизвестния сайт за компилиране на отзиви Rotten Tomatoes.
Ала когато сериал има 100 процента критическо одобрение за първия си сезон и 98 процента – за втория си сезон, това са цифри, които неизбежно се набиват на очи. Only Murders In The Building очевидно е огромен хит както сред критици, така и сред обикновени зрители, благодарение на чийто ясно демонстриран интерес вече е потвърдено, че сериалът ще има и трети сезон.
Но да стигнем най-сетне до това за какво става дума в сюжета и защо продукцията се харесва толкова много на всички. Звездите в Only Murders са три: опитните комици Стив Мартин и Мартин Шорт, формиращи фантастично, изключително забавно трио с поп сензацията Селена Гомес. Стив Мартин е и съсценарист на сериала. Химията между тримата главни изпълнители е съвършена, заразителна и основен фактор за това Only Murders да се харесва толкова много.
Хуморът във взаимоотношенията помежду им очевидно произтича на първо място от разликата във възрастта. Героинята на Гомес е с около 45 години по-млада от другите двама централни персонажи, които бързо се превръщат в най-добрите ѝ приятели. Разликите в мирогледа им, от това как използват мобилните си телефони до това как изобщо се справят с кипящия живот около тях, са постоянен източник на смях за зрителите.
Говорим си за...
Тримата живеят в една и съща огромна жилищна кооперация в Ню Йорк – „Аркония“. Престижната стара сграда е обитавана още от какви ли не колоритни персонажи, повечето от които, разбира се, никак не се разбират и допринасят за пълнокръвното, реалистично усещане, което сериалът носи. Действието се заплита, както личи и от заглавието на сериала, когато в „Аркония“ бива извършено убийство.
Но тримата главни герои не са и просто ходещи стереотипи, разменящи си очаквани забавни реплики и докарващи смях. Всеки от тях се изправя пред лични предизвикателства и сценариите на Стив Мартин и Джон Хофман намират хумора в странностите на тяхното всекидневие, без да странят и от по-грозната му страна. Никой в Only Murders не е имунизиран срещу това да направи погрешен избор – имунизиран е единствено срещу това да остане напълно неразбран.
Сериалът постига това посредством епизоди, разказани от различни гледни точки, включително от перспективите на поддържащи герои и антагонисти. Държа да използвам термина „антагонист“ не за да покажа, че съм слушал в часовете по литература, а защото в случая доста по-простата думичка „злодей“ просто не пасва. Хората, извършващи убийствата в двата сезона на Only Murders, са илюстрирани именно като нормални личности със съвсем реални, човешки мотиви.
Постоянен източник на хумор са и намигванията от сценариите към самия сериал, които идват вследствие на факта, че тримата главни герои създават подкаст в рамките на действието относно своите преживявания в „Аркония“. Когато единият от тях вмята, че вторите сезони са много трудни, говорейки за техния подкаст, това е и неприкрит коментар относно самата продукция, който въпреки това не нарушава стената между зрители и екранни герои.
Е, вторите сезони може и да са трудни, но Only Murders се справя с нелеката задача без видими проблеми. Наред с хумора, сериалът неизменно създава и усещане за съспенс около убийствата в сюжета. Те движат действието напред и ни карат да чакаме всеки следващ епизод с нетърпение и несигурност, а шегите правят самото гледане изключително приятно преживяване.
В интерес на истината, ще призная, че имах определени предубеждения относно Селена Гомес и присъствието ѝ в актьорския състав, тъй като изобщо не съм фен на музиката ѝ и не бях имал възможност да я гледам в друг филм или сериал. Поп звездата опровергава всякакви съмнения относно актьорския си талант още с първите епизоди на Only Murders, демонстрирайки страхотно разбиране на персонажа си и на динамиката ѝ с другите двама главни герои.
Фактът, че с толкова малко опит пред камерата тя успява да закове всяка комична реплика в компанията на ветерани като Стив Мартин и Мартин Шорт, е много красноречив. Във втори сезон пък Гомес е основен източник на хумор в една конкретна сцена, в която започва да си говори с доведената дъщеря на единия от по-възрастните ѝ приятели, която е тийнейджър.
Диалогът бързо поставя героинята на поп звездата в амплоато на неразбираща старица, макар и да не е достигнала възраст от 30 години, докато по-младата ѝ събеседничка я обстрелва с абревиатури, съкращения и жаргонни изрази, присъщи на TikTok поколението. Сцената е симптоматична за Only Murders: никой от героите не е еднолика, плоска личност и всяка роля може да бъде преобърната както за хумористични цели, така и в рамките на криминалната интрига.
Only Murders In The Building е едновременно дързък и успокояващ, страшен в едни моменти и приспивно уютен в други, смешен и тъжен, ироничен и съчувстващ – и в ръцете на по-малко талантливи изпълнители пред и зад камерата подобни парадокси биха се почувствали от крайния консуматор, тоест, от зрителя, като дразнещи противоречия. Но в компанията на Стив Мартин, Мартин Шорт и Селена Гомес те дори не са парадокси.
Сериалът е перфектна комбинация от всички тези качества, усещания, елементи, жанрови характеристики и човешки емоции и буквално не може да бъде препоръчан достатъчно силно на когото и да е, независимо от възрастовата група или специфичните лични предпочитания. Гледайте го и няма да съжалявате.
Прочетете още от Георги Петров:
- Вечният Брад Пит: Близо до пенсия или до върха на Холивуд?
- Всички обичат Стив: Пътят на един истински герой в Stranger Things
- Носталгията в киното и телевизията - най-сладкият опиат за сърцето
- Как човечността се завърна в „Междузвездни войни“
- Момичето, което наричат „следващата Мерил Стрийп“
- Филмовата звезда: Един изчезващ вид
- Деп срещу Хърд и човешките проблеми на една магьосническа поредица
