Новият филм на братя Калинови ме удари право в сърцето. Подейства ми много различно от всички други български филми, които съм гледал напоследък. Сюжетът не е сложен и може би именно това ме грабна. Хирургът доктор Стефанов (в ролята Юлиан Вергов) е обвинен в лекарска грешка. По време на операция негов пациент умира. Остава въпросът: той ли е виновен?
Оттук започва дългото разследване на младата, амбициозна журналистка Антония (в ролята Силвия Петкова), готова на всичко, за да стигне до истината. Междувременно проследяваме и личната драма на доктора, който се съмнява, че има рак на белите дробове.
Говорим си за...
Не бих искал да ви разказвам повече, филмът е изживяване сам по себе си и е достатъчно добре направен, за да внушава една основна идея, а именно: да ни покаже нагледно докъде стигат пределите на човека, износващ вина, която не му принадлежи. И още – голямата истина, че преди да бъдат лекари, лекарите са хора. Доколкото разбрах, сценарият е писан по реален случай и това го прави още по-въздействащ. Винаги съм харесвал киното, което показва обективно човешките теми. Такъв е и този случай. „Пепел върху слънцето“ с хирургическа прецизност прави разрез някъде дълбоко в нас и ни променя. Отваря ни очите.
За какво – ще попитате вие. За живота – ще отговоря. Необятният жив живот, който често понякога не можеш да спасиш. Важното е да опиташ. Важното е да направиш всичко по силите си, да стигнеш докрай в опитите си. Тогава и само тогава съвестта ти би могла да е чиста. Когато си дал максимума. Когато си дръзнал да нарушиш правилата с единствената цел да помогнеш на някого.
Героят на доктор Стефанов респектира дори в мълчанието си. Осанката на актьор като Юлиан Вергов е достатъчно силна, за да напои персонажа му с драматизъм. Да го накара да оживее пред камерата. Такъв, какъвто би бил, ако го видим на улицата. В реалността, която често пъти се оказва безпощадна.
„Пепел върху слънцето“ е история за това как не бива да съдим преди да сме сигурни в правотата си. История за последиците от несправедливото обвинение, защото и то има своята цена. Цена, която понякога плащаш с последния си дъх.
Заслужава си да се потопите в атмосферата на този филм. Гарантирам ви, че няма да е напразно. Всяка минута има смисъл. Смисълът е преди да си правим изводи, да се замислим. Защото всяко едно действие идва с тежестта си и трябва да сме готови да я понесем. В противен случай всичко свършва. Рязко.
Още от Росен Карамфилов:
- COVID-19: вирусът на самотата
- Какво стои зад вратата, където се крие страхът?
- Тази година маските за Хелоуин са в аптеките
- Писмото, което всяка жена би желала да получи от мъжа си
- Как да си върнем усмивките?
- Цялата класическа музика в жената
