Пази се! От бродещите сред нас хора без душа

29.07.2019 12:30

Знаете ли, че във всички религии, вярвания и предания, измежду всички хора по света, без значение степента на развитие и цивилизация, още от дълбока древност се предава вярването за душата. За безсмъртната човешка душа.

Различните народи и култури са я наричали с различни имена, но смисълът е бил един и същ – нашите тленни обвивки са “задвижвани” от невидимо чудо или пък божествен полъх, определящ ни като личности и различаващи ни от всички останали същества на Земята.

Още от Авторите

Душата е нашата лична магия, благодарение на която целият ни живот бива одухотворен и осмислен.

Именно душите са това, което всички ние се стараем да спасим, за да пребъдем и след смъртта ни.

Едни се надяват да отидат в Рая, други да се преродят и да изживеят отново един може би по-добър от предишния живот, но всички искаме да съхраним душата си. За да пребъде тя във вечността.

Сродните души са друг аспект, отново свързан със същата тема. Те се търсят непрестанно из хаоса на космоса, за да се слеят в щастливо цяло и да бъдат вече завършени. Докато е сама, нашата душа се чувства непълноценна и меланхолична, копнееща да бъде отново цяла, сливайки се със своята изначална половинка.

Има обаче хора, които са кухи телесни обвивки без спомен от божественото начало или иначе казано – хора без душа!

Не знам как са създадени, нито накъде отиват, но знам, че единствената цел в живота им е да задоволяват само и единствено себе си, а съществуването им е посветено да трови останалите одушевени личности.

Бездушните хора, също като паразитните растения, имат нужда да се вкопчат в близката до тях душа, да смучат от силите ѝ и да живеят, унищожавайки я. Те грабят от добрите емоции, за да ги претворят в сиви тъжни чувства, напоени с вируса на нещастието, който трови поразената душа.

Бездушните хора не се интересуват от любов, а от удобство. Те не търсят сродна душа, а сгоден партньор, когото да използват за задоволяване на личните си егоистични нужди. Те се вълнуват единствено от потребностите на тялото си.

Ще се нахвърлят с острите зъби на злобата си върху желанието на отсрещния за нежност, споделени чувства, любов и разбиране.

Бездушните хора не се вълнуват от изкуство, а на вечните екзистенциални въпроси като “какъв е смисълът на съществуването ни?”, се присмиват. За тях смисълът на всичко е личната им изгода и вечен мързел, удобно излегнати в кочината на бездушния си живот.

Сблъскването с подобни хора оставя винаги трайни последици – дълбоки белези в собствената ни душа. Но действа поучително и те учи на най-важния от всички уроци – никога не стои там, където няма любов за теб.

Преди много години попаднах в черната дупка на подобен бездушен човек. Достатъчно наивна, че да не разбера веднага какво стои пред мен, аз реших, че ако покажа достатъчно чувства и грижа, ще ми бъде отвърнато със същото. Няма нужда от излишни подробности как се разви цялата ситуация, мога обаче да споделя случката, която ми отвори очите и показа, че трябва да си тръгна възможно по-бързо и да бягам надалеч.

Имах навика (може би глупав и романтично-наивен) преди да тръгна за работа, да му давам целувка. Той – бездушният и прилично мързелив, по това време (9ч. сутринта) още спеше, защото нито имаше работа за която да става, нито желание за каква да е активност.

Един ден той ми каза “Спри да ме целуваш сутрин, защото ме будиш!”. Учудена и леко обидена, му отвърнах “Представи си, че ме блъсне кола през деня и ме убие, няма ли да си малко по-щастлив, че си получил сутрешната целувка?!”

Отговорът му ме порази: “Не, защото така ще те забравя още по-лесно.”

Не споделям това, за да предизвиквам съжаление или пък за да плюя по призраците от миналото. Оставила съм ги достатъчно назад във времето, за да не ми пука вече за тях, а и съм в мир със себе си и не съжалявам за грешките си (да хабя време и емоции за толкова незаслужаващи хора).

Споделям го, защото виждам прекалено много други мъже и жени, на различни възрасти и в различни социални ситуации, които позволяват на бездушните хора да вършеят в душите им, да ги унищожават и вампирски да разкъсват сърцето и любовта им. Разбира се, тези процеси не остават без видими с просто око следи и виждаш как иначе толкова свестни и заслужаващи само най-доброто хора се погубват и страдат заради идиоти.

Иска ми се всички да осъзнаят колко ценно е не просто времето, а самата им душа! Чувствата, сърцето, спомените и дори тленното ни мило тяло не трябва да бъдат жертвани в името на загубени каузи. А бездушните хора са не просто загубени, те никога не трябва да бъдат дори поглеждани, когато някак успеят да намерят път към света на душевно живите и щастливите.

Погрижете се сами за безсмъртната си душа и не я поднасяйте на тепсия да бъде пир за лешояди.

Още от Лилия Дюлгеров: