Посещението на папа Франциск у нас и събитията около него ме накара да се замисля за доста неща, да си дам сметка за някои детайли, които до този момент ми убягваха. По същество смятам, че тая визита би трябвало да е огромна чест за нашата страна, независимо че изповядвам Православната вяра.
Кому е нужно това разделение? – Питам се, докато чета с недоумение решението на Светия Синод за отказ на обща молитва с Папата. Това за мене и безумство и тесногръдие, граничещо с глупост. Това показва, че още не сме дорасли. Вътре в главите си. В съзнанието си относно вярването. В стремежа си не да стесняваме кръга, а да го разширим.
За кого е полезна тая тиха война между различните религии и в случая още по-лошо – два клона на една и съща религия? Колко живота е спасила тая война? Или обратното – колко е отнела? Не виждаме ли колко сме малки в разбиранията си, в убежденията си. Колко оскотяло е мисленето ни. Вместо да бъдем едно цяло – ние се разпръсваме. Как очакваме да си бъдем полезни така? Разпръснати и неединни.
Ще цитирам тук първите думи от речта на папа Франциск. Те истински ме развълнуваха и запъниха духа ми с някаква вътрешна топлота.
„Той живее и те иска жив. Той е в теб. Той е с теб и не те изоставя никога. Колкото и да се отдалечиш, той върви с теб. До теб е Възкръсналият, който непрекъснато те зове и те очаква, за да започнеш отначало. Него никога не го е страх да започне отначало. Той винаги ти дава ръка да започнеш отново. Когато се чувстваш стар и преуморен от тъга, кавги, страхове, съмнения и провали, Той ще бъде там, за да ти даде отново сила и надежда. Той живее, иска те жив и върви редом с теб.”
Такова Слово може да произнесе само един светец. Само човек, който истински се е освободил от предубеждения и всякакво озлобение. Само човек, отхвърлил основания на материалното и зачеркнал злобата и презрението. Може би ние, православните християни, трябва да се замислим накъде сме тръгнали. Отричайки една част от Бога, отричайки и отхвърляйки католицизма и неговите корени. Господ е един и той е чиста Любов. Небето ни е общо. Слънцето свети за всички ни. Божията десница е протегната. Стига да можем да я съзрем и да се хванем за Нея. Стига да съумеем да Го приемем вътре в себе си.
Папа Франциск показва именно това със своята визита в България – че колкото и да сме мънички и бедни на фона на останалите страни от света, е по-важно друго. Да не сме мразещи и празни в сърцата си.
Поклон пред смирението и мирогледа Ви, Падре!
Още от Росен Карамфилов:
- „Лошо момиче” – един филм изстрел...
- Разпети петък е - снимайте си яйцата, защото Исус отсъства, технологиите го разпнаха...
- "Нотр Дам" пламна, а ние видяхме ли светлината?
- Ако разчиташ само на силикон и изкуствени мигли - всичко е изгубено
