Кратко и ясно. Императивно. Безпрекословно. Без да нарушава личното ти пространство, просто бърза към теб. Без обяснения и многословия. Идва.
Ще се обяснявате, като дойде. Или няма да се обяснявате. Ще си правите каквото си искате. Може да сте го решили предварително – разходка, вечеря, театър или клуб. Може просто да започнете да се събличате още в коридора от нетърпение. (Шшшшт, моралистите, моля, това са нормални неща в живота, що да не се пише за тях!)
Може мързеливо да гледате филм или да си спретнете нещо за ядене. Може да обсъдите някаква ситуация, предстояща или отминала, нещата от живота.
Просто да сте заедно, защото така искате. Никой не е казал, че трябва да сте непрекъснато заедно, да не сте нощни шкафчета.
Говоря за двойки, които не живеят под един покрив, пълно е с такива. Отдавна отпадна терминът незаконно съжителство - щом е съжителство, значи е законно, по желание е, а не по въдворяване. Всеки си решава за себе си, никой няма право да дава акъл, да задава въпроси, да коментира и да обсъжда осъдително. Особено пък осъдително, нали.
Вечните дежурни по пейките пред входа и по балконите, които не пропускат кой влиза и кой излиза, къде отива, колко време се бави, ама как точно така или онака, какъв е, що е, агенция ройтер-клю-клю е в денонощен режим на работа. И все в режим на осъдителност. Някой да се интересува от комюникетата ѝ? Жалко, ако има такива. Значи наистина има за какво да се притесняват, ама това пак си е тяхна работа.
Всеки решава за себе си връзките, контактите, отношенията си, ровещите се в чуждите животи просто нямат собствени. Да са живи и здрави, и те са хора, занимание им трябва.
Та – паля колата и тръгвам. Значи бързам към теб. Иначе фразата е „ще намина“, „ще дойда по някое време“, „ще се прибера довечера или утре“, все ще дойда значи. Паля колата и нямам търпение да дойда по-бързо. Иначе е „ще хвана метрото, след като съм се срещнал с едни приятели“, „може да се забавя“, както дойде. Не че не е нормално и това да се случи, казах вече, всеки с работата си, с ангажиментите, със своите си неща.
Говорим си за...
Не че си на последно място в графика. Да знаеш какво има другият и да си се занимаваш със своя график. Въпреки че когато двама души са заедно, графиците им са съгласувани. Имат си ключове от къщите, всяка собствена си е и дом на другия, общ дом. Това си определят те.
Нали казах в началото – никакво агресивно навлизане в чуждото пространство. Колкото и да ти е близък човекът. Твоят човек. Задушаващите хватки водят до неистовото желание да подишаш на спокойствие. Без тях, ако обичате. Връзката не е клуп, тя е полет.
Паля колата и тръгвам, вика Скъпия и аз обикновено отвърщам: „Недей да я палиш, пироман такъв.“ Имаме си закачки. Кой си няма? Знам, че след десетина минути ще превърти ключа в бравата, ще си смъкне театрално ризата и ще каже с онзи неподражаем баритон: „Огнеборци по домовете в действие!“
Ще гасим пожарите. Долу на пейката вече го обсъждат.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Не вярвайте на слуховете за мен. Много по-лоша съм
- Любовта ухае на люляк
- Госпожице, не му отпускай края!
- Когато споделяш и хляб, и легло, тогава е близост
- Никой не ти е обещавал да ти е лесно
