Животът е непредвидим и в това се състои неговото очарование. Дори ако някой можеше да ни каже какво предстои да се случи, ние трябва да сложим ръце на ушите и да крещим, за да не го чуем. Смисълът е да вървим напред, да срещаме хора и да се учим сами от всичките си грешки.
Няма универсална любов. Усещането след първата целувка никога не може да се сравнява с емоцията на другия, но като понятие тя остава метафора за нещо незабравимо прекрасно. Общият план трудно може да бъде запомнен в подробности, но нашите малки истории остават във времето като спомени, забодени с карфици за част от миналото. Те и след много години ни карат да се усмихваме.
Егоизмът сам по себе си е недостатък. Но и той има своето благородно проявление. Когато обичаме, искаме и другият да бъде щастлив. Пазим го от всяка опасност, мислим за неговото добро и това се превръща в наша основна мисия. Егоизмът за двама е спасението сред безумната тълпа, която често ни сбъсква с тъгата и отчаянието.
Изкуство е да бъдеш отдаден на някого повече, отколкото на самия себе си.
Саможертвата не се изразява единствено в готовността да рискуваш живота си. В името на голямата любов ние сме способни да пренебрегваме нещата, които са от голяма важност за самите нас. Такъв вид изкуство учи, създава вкус, кара ни да живеем по-красиво.
Ако предварително знаехме кой е предопределеният ни от съдбата човек, нямаше да търсим уютното убежище на тишината, където въображението извиква най-съкровените ни чувства. Когато обичаме, имаме нужда да съставяме планове. Кои точно думи ще кажем в определена ситуация, с какъв жест, как да погледнем другия в очите така, че тази среща очи в очи да ни накара да започнем да планираме заедно...
Ние не живеем заради другите, а с другите. Те трябва да бъдат уважавани, но никога не бива да забравяме, че имаме право да изживеем живота си така, както го чувстваме. Любовта винаги е на почит дори сред тълпата, която разполага с непрекъснати поводи да бъде недоволна и истерична.
Говорим си за...
Всеки има право да брани своята любов. Изкуството се отстоява.
Прекрасно е, че не знаем какво престои занапред. Подобно знание би ни обрекло на съществуване, каквото е дадено на машините. Сутрешното кафе се услажда по еднакъв начин, но винаги е различно от предишното. Поредната целувка носи обещание като вчерашната, но увереността в нас става по-голяма. Неволно изпуснатата дума става част от огромния куп с грешки, но така ставаме по-внимателни и се опитваме да бъдем по-добри утре.
Любовта е състояние, затова е важно да помним, че именно тя предопределя начина ни на живот. Не е важно да знаем какво има да се случи. Важно е да продължим да живеем така, че накрая да си кажем „Не съжалявам за нищо!“.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Джаз и чифт зелени очи
- Жив съм, следователно всичко има смисъл
- Всичко се връща, назад не се обръщай
- Заедно като част от чудото на живота
- Ние сме това, което шепне сърцето
- Любовта и други метафори по време на есен
- Октомври: най-любовният месец от годината
- Да обичаш е началото на всичко
