Отворено писмо до Буги Барабата

21.07.2019 17:24

Буги,

Знам, че сега не ти е до четене на писма, понеже тъкмо си поръчал питието в някоя кръчма на небето или пък вече си говорите с останалите там горе и не ви е до мен, но искам да ти кажа, че можеше и да не избързваш толкова, пич... Сигурно ще се смееш на тия думи и ще си помислиш – кой е път този да ми говори такива работи?!

Едва ли ме помниш, но аз никога няма да те забравя. Бях тийнейджър, когато стажувах за няколко дена в Z ROCK и имах късмета ти да си ми ментор. Нямаш представа какво означаваше това за моята закърмена с рокендрол душа. Викам си – леле, това е Барабата! А ти – като една истинска легенда се движеше из студиото с бойна стъпка и пропукваше стените с твоя единствен по рода си глас. Глас на същински рок титан. От тия, които вече са на изчезване. Помня какво ми каза тогава: „Сега ще ти покажа набързо как стават нещата в радиото и да ходим да пием по бира.“ При което онемях, разбира се.

Нашият Буги тази нощ си отиде...Нямаме думи...съкрушени сме
Публикувахте от Z-Rock в Събота, 20 юли 2019 г.

За огромно съжаление светът се топи. Вчера – Спарки, днес – ти. Преди това още и още значими... Какво ще правим ние в тая скука, която остана тука?! Не биваше да ни изоставяте така! Имам чувството, че заедно с вас си тръгнаха и едни чисто човешки добродетели и качества, които все по-рядко биват възпитавани в съвременния човек. А и – по дяволите – какъв блус без вас?! Какъв рок?! Някак си всичко ще е различно оттук-нататък. Смотано. Тъпо. Гадно. Такива мисли ми идват.

От друга страна си спомням за твоя хумор. Хумор, който ни събуждаше и ни подтикваше към това да бъдем позитивни, да не пропиляваме още един ден в драми, а напротив – да дадем газ и да го живеем с двеста километра в час тоя живот. Не да съществуваме, а да живеем. Не едвам да избутваме дните, а да ги ценим наистина и въпреки трудното да можем да си оправим настроението сутрин и да застанем лице в лице с проблемите и радостите на новия ден.

Знаеш ли, Буги? За такива като тебе, големият американски писател Норман Мейлър е казал следното: МЪЖАГИТЕ НЕ ТАНЦУВАТ. Написал е книга с това заглавие всъщност. Предполагам, че си я чел. И наистина е така – мъжагите не танцуват. Но пък ги помнят дълго. Завинаги, може би. Това понятие ми се вижда твърде абстрактно. Докато ти, Буги, бе конкретен. Конкретен в своето присъствие. Всички те обичаме. Това е, което има значение. Другото е прах във вятъра.

Сбогом, приятелю...

Още от Росен Карамфилов: