Някога преди, струва ми се доста отдавна, значението на думата семейство бе някак пряко и свързано с триединството: мъж, жена, дете. Дори сега – като го пиша ми звучи така далеч на фона на последните събития в столицата. От една страна Прайдът, от друга – походът в подкрепа на Христианското семейство.
Моето мнение е, че тези две събития не биваше да бъдат в един и същи ден. Това оставя едно усещане за целенасочено противопоставяне, от което няма никакъв смисъл. То само усилва напрежението между двете страни и не на последно място – подхранва омразата между тях.
Защо съществува тази омраза? Първо, ще се опитам самият аз да си отговоря, за да дам отговор и на вас. Разсъждавам наум, мисля си и споделям с вас мислите си. Моля, не бързайте да ме линчувате! Така... първо... Какво е омразата? Това е едно изключително неприятно чувство, което измъчва не само мразените, но и мразещите. Тя се появява най-напред там, където липсва приемане. Тоест – липсва и всякакъв цивилизован диалог. Хетеросексуалните хора искат техните разбирания да бъдат приети. Същото искат и хомосексуалистите. Но разговор няма. Съответно – няма и решение. В заключение – омразата е победила сред тая пълна гробовна тишина.
Тук ще си позволя една лична позиция, макар и непоискана. Никога не съм имал против гейовете, познавам и изключително умни и интелигенти хора сред тях. Такива, които никога не биха отишли на Прайд. Те нямат нужда от тази показност, за да се обичат. Нямат нужда да парадират с това, че са заедно. Всъщност – думата парад идва именно от глагола парадирам. На кого е полезно това действие? Хетеросексуалните мачовци се озлобяват още повече, неразбирането им расте, хомофобията се засилва и достига своя пик. Но пак – разговор няма.
Двете групи се събират в две отделни тълпи. Разделението ги разцепва. Още и още. От своя страна, аз продължавам да не разбирам – защо е това непрестанно протовопоставяне на две коренно различни идеологии? Класическата, свързана и с църквата, ако щете, и новата, съвременна, европейска, неолиберална идеология.
Нещо важно, което се пропуска и не го прочетох никъде. Един елементарен въпрос – къде е Бог в цялата тази работа. Има ли значение вярата Христова? Или и тя е отживелица вече?
Питам, защото имам представа за какво протестират хората на Прайда. Но ясно ли е за какво протестират хората на Похода? Те не искат да се видоизменя наредбата на природата и на Господ. Никой не е в състояние да ме убеди, че ги обединява само презрението към другата група. То не е презрение дори, то отново е неразбиране, неприемане и отказ от всякаква комуникация. Извинявам се, че пак стигаме до същата точка, но нямам вина за това.
И все пак – нека бъде ясно едно: има неща, които са по-важни, по-значими и по-съществени, от който и да било парад. Има един такъв израз – "Бог е любов". Преди го мислех за банален, честно казано. С времето осъзнавам колко истина има в тия думи. Бог наистина е любов. Той не дели. Делят се хората. И докато се делят и не разговарят помежду си – ужасно си пречат. Това е самата истина. Ако искате я приемайте. Ако не искате – недейте. Дано поне съм ви накарал да се замислите.
Прочети още от Росен Карамфилов:
- Словото и необходимостта от него във всяко време
- Значението на женското мълчание
- За времето на ръцете, които се пускат
- Егото не умее да отглежда цветя, те са за мъже с широки души
- Писмо от един буден мъж до една спяща жена
- За свободата да бъдем българи
- За разбитите сърца
