Извънредното положение в България приключи, само за да бъде заменено от веднага въведена извънредна епидемиологична обстановка. Но няма как да се отрече, че броят новозаразени хора през май намалява спрямо отчетените цифри през април и рестриктивните мерки вече са силно и закономерно облекчени. Сред тях е и възможността за театри, галерии и кина да отворят врати за клиенти.
Изискването към тях е да не се пълнят на повече от 30 процента от своя капацитет. Малко от обектите са се възползвали от възможността на този етап и никой не може да ги вини за проявената предпазливност, най-малко пък киносалоните. Причините са обвързани както с общественото здраве, така и с икономическото функциониране на тези културни обекти.
Бидейки човек, който почти ежеседмично пише за кино вече от близо 10 години, на малко хора им се иска повече, отколкото на мен, веднага да се върнем към старото положение, в IMAX салоните да се събират стотици зрители и всяка седмица да очакваме ново интригуващо заглавие с качествени изпълнители в главните роли. Но това просто не кореспондира на реалността, в която живеем днес.
На първо място, епидемията от коронавирус у нас видимо е преминала пиковете в смъртност и разнасяне на заразата – не базирам твърдението си на думите на различните генерали и професори, които ни говорят от екраните в последните месеци, а на проста математика – но събирането на десетки, дори стотици хора в съседни седалки в затворени помещения все още би имало катастрофални последствия в развитието на инфекцията. Такива следва да се избягват на всяка цена.
Точно затова е и въведена мярката киносалоните да не се пълнят на повече от 30 процента от своя капацитет. Големите кино вериги у нас обаче още не са се възползвали от възможността дотук да подновят дейността си. Защо?
Това ме довежда до втория елемент от въпроса. Холивуд отмени всичките си световни премиери до средата на месец юли за по-късни дати. При липсата на атрактивни нови заглавия и при възможност да разпродават едва 30 процента от местата в салоните си, може ли да се очаква от собствениците на кината да върнат на работа служителите си и да им плащат пълни, нормални заплати? Отговорът отново се базира на проста математика и е „не“.
Това е и елементът, който трябва да проумеят малцината, които в момента негодуват, че кината не отварят с репертоар от стари заглавия, които някои от нас с удоволствие биха искали да изгледат на голям екран за първи, втори или десети път. Просто е твърде, твърде рано, едва средата на месец май е.
Ако развитието на коронавирусната епидемия следва закономерния си ход, с течение на времето и затоплянето на климата кривата на инфекциите следва да се снижи още повече. Киноманите, в това число и аз самият, следва да проявят търпение и да се надяват, че след края на извънредната епидемиологична обстановка у нас на 14 юни, на кината ще се разреши да оперират на поне 50 процента от целия си капацитет.
Тогава вече ще можем да се надяваме на повторно отваряне на кината и пак тогава ще можем да се надяваме те да ни предложат репертоар от подбрани атрактивни заглавия от миналото, за да върнат хората по салоните и същевременно да ги залеят с маркетинг относно предстоящите нови филми. От нас, като зрители и фенове, ще се изисква просто да подкрепим индустрията, която обичаме или от която просто консумираме, в рамките на разумното, спазвайки елементарни санитарни мерки.
Това най-после ни довежда до въпроса, ако достигнем тази обетована земя, ако епидемията продължи да се развива в посока надолу и се стигне до момента, описан в горния параграф, какви нови филми ще гледаме от месец юли нататък? Кой ще се опита да възкреси киното едновременно като бизнес, като индустрия и като част от социалната, популярна култура и от нашето ежедневие?
Звучи сякаш въпросният човек трябва да има качествата на истински филмов супергерой, нали? Е, великият режисьор Кристофър Нолан е точно такъв човек. Знаменитият творец, на когото със сигурност ще посветя отделен текст по случай 50-тия му рожден ден след около два месеца, е непоклатим в намерението си да пусне по кината в цял свят новия си филм „Тенет“ на 17 юли.
Разбира се, премиерната дата може и да се окаже преместена при негативно развитие на коронавирусната пандемия; нищо няма да бъде сигурно до момента на излизането на филма. Но няма съмнение, че световната филмова общественост стиска палци с всички сили „Тенет“ да излезе именно на 17 юли и да пожъне необходимия успех, за да инжектира финанси и крайно необходима доза вдъхновение в една силно засегната творческа индустрия.
Съдейки по промоционалните материали за лентата, „Тенет“ ще е класически филм на Нолан: със заплетен, силно ангажиращ сюжет, с елементи на научна фантастика и с много поддържащи персонажи, ключови за развитието на действието. Създателят на „Генезис“, „Интерстелар“, „Дюнкърк“, „Мементо“ и „Трилогията за Черния рицар“ си е извоювал заслужената репутация на жива легенда на киното, в чийто неповторим стил си дават среща десетки икони от миналото.
Ако здравната световна обстановка го позволява, хората ще гледат „Тенет“. И ако Кристофър Нолан не се е провалил творчески за първи път в своята повече от 20-годишна кариера в киното, лентата ще е успех и ще спаси индустрията на седмото изкуство. А това ще даде поводи за надежда и другите две предстоящи големи заглавия до края на това лято – „Жената Чудо 1984“ и „Мулан“ – да преуспеят.
И двата филма са за силни женски персонажи, отстояващи доброто в света, и са безкрайно необходими на човечеството във времена като настоящите. За „Мулан“ дори имаше постъпили критически отзиви, преди премиерата на лентата да бъде отменена, и повечето от тях бяха силно позитивни. Що се отнася до „Жената Чудо 1984“, безспорните и многобройни качества на предишния филм за супергероинята са достатъчни, за да създадат високи очаквания към продължението.
Това е пейзажът, който ни очаква във филмово отношение до края на лятото. Най-великият режисьор на своето поколение – вероятно и сред най-великите за всички времена – както и две жени воини ще трябва да спасят филмовата индустрия. Но могат да го направят само и единствено с помощта на всички ни. Затова бъдете търпеливи и разумни, пазете се чисти и здрави и нека се видим отново по кината след месец и половина!
Прочетете още от Георги Петров:
- Една легенда на 80: Най-паметните цитати от кариерата на Ал Пачино
- Дженифър Анистън и Рийз Уидърспуун: Между конкуренцията и приятелството в хитовия сериал „Сутрешен блок“
- Когато апокалипсисът е забавен: 5 комедии за края на света
- Една история за изкупление на екрана и извън него – Бен Афлек в „Извън играта“
- Историята на великия Харисън Форд: Как един дърводелец се превърна във филмова легенда
