Животът се състои от мигове, пълни със загадки и неизвестни – магия, несравнима с нищо друго. Непрекъснато сме изправени пред ситуации, които провокират въпроси, а те от своя страна изискват правилните отговори. Разсъждаваме върху неща, претегляме аргументи „за“ и против“, за да можем да продължим пътуването си.
Колкото по-ясна е представата ни за конкретната ситуация, толкова по-ясен е пътят пред нас.
Нагласата, че отговор има за всичко, не просто дава сила и смелост, но с времето се превръща в наша пътеводна светлина.
Често се осланяме на собствената си интуиция. Понякога решението идва без да е осъзнато, намира ни когато най-малко го очакваме. Оказва се, че с лекота сме подредили пъзел, който ни е изглеждал невъзможен за подреждане. Тогава разбирането ни за света и нашето място в него става категорично, става неподвластно на съмнението.
Нужно е да гледаме на изпитанията като средство за нашето собствено помъдряване. Няма безгрешни хора, но осъзнатата грешка винаги е начин да гледаме на другите, на места и обстоятелства по-трезво, още по-добронамерено.
Отговорът не просто решава конкретен ребус. Отговорът преобразява нагласата ни към онова, което предстои да се случи. Дори някой въпрос да остане без отговор, ценното е да не преставаме да търсим истината, защото така се развиваме и израстваме като личности.
Отговорите са открития, но и създатели на нови възможности. Намирането на правилните решения ни прави оптимисти, подхранва в нас убеждението, че на света няма нищо, което да е лишено от смисъл. Красотата е навсякъде, важно е с какви очи гледаме на нея.
Вътрешните ни диалози нямат край. Всеки въпрос е стъпка напред по пътя, който ни е писано да извървим. Съдбата може и да е предопределена, но със сигурност често от нас зависи как ще се развият отношенията ни с някого, каква поука ще извлечем от тях. Преодоляването на трудностите са предизвикателство, с което можем да се справяме. Унинието, тъгата и отчаянието не са достойните наши спътници – на тях не бива да се вярва. Ако сме им подвластни, няма да разберем красотата, която ни заобикаля. Защото за нея очите не са достатъчни.
