Ако принадлежите към нежния пол, вероятно най-сигурният начин да зарадвате половинката си с посещение на киносалона тези дни е да го заведете на филма „Лоши момчета завинаги“. Лентата успешно капсулира приятелския дух и забележителната екшън хореография на двата си предшественика, но може да се похвали с доста по-драматично силен и забавен сценарий.
Още в първата една трета от действието двамата главни герои, изиграни от Уил Смит и Мартин Лоурънс, си разменят репликите:
- Какво стана с „лоши момчета завинаги“?
- Време е да станем добри мъже, Майк.
- Кой, по дяволите, иска да пее тази песен?!
Думите звучат комично в контекста на сюжетната ситуация и на предишните два филма, но всъщност дават сериозен повод за размисъл и маркират поредната фаза от изключителната кариера на едната от звездите си. Уил Смит винаги поднася на аудиторията си песни, филми и фрази, които улавят вниманието и които човек може да цитира или да затананика дълго време, след като ги е чул или гледал.
Но на 51 години суперзвездата очевидно е ангажирана с доста по-задълбочени мисли от това да даде на публиката си поредният паметен рефрен, екшън сцена или гръмък цитат. Макар и да се отнася към трансформацията на „лошото момче“ в „добър мъж“ с привидна насмешка в най-новия си филм, с „Лоши момчета завинаги“ и „Близнакът“, който излезе през октомври миналата година, Уил Смит вече се превръща именно в истински добър мъж, дори и в екшън филмите си.
Смит е екшън звезда от вече четвърт век – първият „Лоши момчета“ излиза именно през 1995 година, последван от хитове като „Мъже в черно“ и „Денят на независимостта“, в които актьорът неизменно рита задници. През първото десетилетие на 21 век Смит се утвърждава като най-популярният актьор на планетата и регистрира уникален рекорд, който държи и до днес.
Осем поредни филма с него в главната роля между 2002 и 2008 година неизменно излизат на първо място по приходи в премиерните си уикенди по киносалоните в Съединените щати и впоследствие записват постъпления в размер над 100 милиона долара. Постижението на Смит няма паралел дори във филмографиите на легенди като Харисън Форд или Том Круз.
А сред осемте му поредни хита с приходи над 100 милиона долара личат жанрово разнообразни заглавия, от романтичната комедия „Хитч“ и драмата „Преследване на щастието“, за ролята си в която Смит е номиниран за „Оскар“, до хоръра „Аз съм легенда“ и анимацията „История с акули“. Това още повече подчертава разностранния талант на Смит и способността му неизменно да се свързва емоционално с аудиторията, независимо от естеството на филма, в който е.
През настоящото десетилетие актьорът категорично продължава да бъде суперзвезда с комерсиални мегахитове като „Отряд самоубийци“ и миналогодишния „Аладин“, който записа постъпления над 1 милиард долара. Но в творчеството му си личи тенденция към размисъл и ретроспекция, която никога не е била по-очевидна, отколкото е в „Близнакът“ и в „Лоши момчета завинаги“.
Героите на Смит вече се изправят срещу злодеи, каквито не са срещали преди – кризата на средната възраст, лошите си избори от младостта, важността на новите технологии и други подобни противници за сметка на поредния терорист, който иска да взриви небостъргач, или нещо от този род. В „Близнакът“ актьорът буквално изпълнява ролите и на протагониста, и на антагониста, тъй като вторият е клонинг на първия, изпратен да го ликвидира.
По-възрастният Смит очевидно е в конфликт със себе си относно всички причинени разрушения и извършени убийства и това не се отнася само до героя му в „Близнакът“, а до цветистата му кариера като екшън герой изобщо. Във филма на Анг Лий основната му цел в крайна сметка се оказва да осигури на младия си клонинг възможността да живее по-стойностен и осъзнат живот, а не да спечели схватка, от която зависи съдбата на света, или нещо също толкова тривиално.
В „Лоши момчета завинаги“ героят на Смит, Майк Лаури, е принуден да се изправи срещу реалностите на напредващата си възраст и срещу погрешните избори от своята младост. Резултатът от това е, че тонът на действието в лентата жанрово се доближава до теленовела, както самият Мартин Лоурънс не пропуска да отбележи шеговито в самия филм, но това не омаловажава опита да се вкара автентична човешка емоционалност в на пръв поглед повърхностна екшън поредица като тази.
В този смисъл Уил Смит е гузната съвест на една Америка, която на този етап от 21 век, под президенството на един инфантилен идиот, вече вероятно осъзнава колко крайно е приела ролята си на световен полицай в началото на столетието и колко животи е разрушила в привидното си преследване на световен мир и справедливост. Това не означава, че Америка или Уил Смит ще спрат да ритат задници респективно в реалността или на големия екран.
Но опитът за интроспекция, за размишление, за отдръпване назад и премисляне на стратегията поне от страна на актьора говори за постигнато ниво на мъдрост и подобаващ опит. На свой ред изборът на Америка да постави на президентския стол клоун на възраст над 70 години с фалшива присадена коса и оранжева кожа говори за отрицание на реалността и за отчаяно вкопчване в шовинистки фантазии.
Не исках този текст да придобива толкова силен политически оттенък, но паралелите са твърде очевидни, за да бъдат пренебрегнати. Статистически Уил Смит е най-голямата американска филмова звезда след 11 септември 2001 година. Но ако в началото творческият му тон е следвал обществените настроения, на 51 години актьорът се опитва на свой ред да стартира индиректно обществен дебат относно последствията от насилието и от прибързаните мачо подвизи.
Слава Богу, това не означава, че изведнъж Уил Смит се е превърнал в Звягинцев и филмите ще му станат убийствено отегчителни, политически ангажирани тричасови трактати. И „Близнакът“, и „Лоши момчета завинаги“ имат достатъчно забавляващи елементи като страхотно заснет екшън и поднесени комични моменти, за да се изгледат и изцяло заради развлекателната си стойност.
Но бляскавата повърхност крие и други тематични мотиви, които карат дори напудрените филмови критици да зададат на непретенциозен екшън като „Лоши момчета завинаги“ рейтинг на одобрение от впечатляващите 77 процента в сайта Rotten Tomatoes. През 2020 година Смит продължава да е олицетворение на най-доброто от американското комерсиално кино – той забавлява, разсмива и впечатлява в момента на гледане, а провокира размисъл, дебат, дискурс след това.
Съжалявам, ако някой е очаквал въз основа на заглавието този текст да бъде относно някаква еволюция на Смит по отношение на връзките му с жени. Там положението е желязно от 1997 година насам, когато актьорът се жени за Джейда Пинкет, с която имат три деца. В отношението си към нежния пол Смит отдавна е много повече добър мъж, отколкото лошо момче, но екшън героите му едва сега достигат зрелостта на истинската личност зад тях.
Това оставя вратата широко отворена към следващата фаза от професионалното развитие на големия актьор. Аладин никога не е имал приятел като Духа, а светът никога не е имал филмова звезда точно като Уил Смит.
