По някаква причина снощи не бях спуснал щорите – нещо, което правех всяка вечер преди да си легна. Печеше ми право между очите и безсилен да поправя грешката от снощи, просто се обърнах на другата страна, за да си доспя. А там, за моя изненада, лежеше очевидно причината.

Ще излъжа, ако кажа, че имах спомен какво се е случвало снощи и защо до мен лежи азиатско момиче. Освестих се рязко, надигнах се, а на странното нощно шкафче, което за пръв път в живота си виждах, имаше брошура. Мозъкът ми заработи на 23% и познайте какво се оказа. Освен, че до мен лежеше момиче от друг континент, изобщо не си бях у дома.

Разберете… Бях прекарал нощта с непозната корейка, примерно… в Пирдоп! В СПА хотел! Станах, за да си наплискам лицето, изумен от поредната идиотщина, която се случва в клетия ми живот. Замислен и съсредоточен опитах да нахлуя в банята, но за поредна изненада се блъснах в една изключително заключена врата. Отвътре се чу женски глас, който със странен акцент ми обясни, че е заето. Да, бе! Да съм ударил две мацки снощи, че и от друг континент... не е в мой стил. След около минута, която на мен ми се стори поне минута и половина, вратата на банята се отвори, а оттам излезе един бял халат. 

И тогава разбрах!!!

Не един – цели два континента съм покорил снощи! „Страхотен тен“, помислих си. Самият аз не съм от най-бледите и винаги оценявам екзотичните пигментации. Карат ме да не се чувствам сам, макар че в тоя момент сам беше единствената дума, която не описваше ситуацията. Та, запитах я с моя приятно звучащ английски, „Хау ар ю?“, а тя ми отвърна „Дон‘т ю римембър уат хепънд ласт найт?“. Викам „Не, к‘во? 

И тука нещата поеха неочакван развой…

В крайна сметка докато ми разказваше започнах да си припомням вчерашния ден, при това с позорни подробности, но нека ви прехвърля накратко през историята. 

Снимка: Thinkstock

Нали съм журналист, бяха ме пратили на събитие в Пирдоп в един медодобивен завод, мамка му. Ама аз нищо не разбирам от тая материя, на мен ми дай да пиша глупости за любовния си живот. Но, от няма накъде, колежките в отпуска, та отидох аз. Събитието беше част от Европредседателството, а от завода показваха на делегати от Европа добрите екологични практики в рециклирането и опазването на околната среда. 

Като го пиша сега пак ми звучи толкова нелогично, колкото и тогава – български завод да показва на Европа екологични практики... Депресира ме тая среща още повече. Личният ми живот беше ударил дъното и продължаваше стремглаво надолу – бях в завод в Пирдоп с колежки журналистки от набор, който все още не беше, но от няма накъде в един момент можеше и да представлява интерес за мен. 

Обикаляхме из завода, когато се случи за части от секундата! 

Споменът изчезна.

Снимка: Thinkstock

Вече и азиатката се беше събудила и двете ми обясниха какво се е случило. Обикаляйки, някакво ято гълъби прелетяло над нас, закачило нещо си, което нещо баш на мойта глава паднало. Точно върху мен, дето не си бях сложил каската, щото съм много отворен. Изпаднал съм в безсъзнание. Тук ги прекъснах и на чист английски ги попитах „А, вий, к‘ви сти бе, майна, как се озовах тука аз?“ „Ами, ние сме евродепутатки“, казаха. „Да, а аз съм журналист“, вметнах иронично аз. 

Да ми беше казал някой предния ден, че ято гълъби ще бутне ламарина, която ще падне на главата ми в медодобивен завод Пирдоп, а две млади евродепутатки ще ме заведат до болницата и после ще ме приберат в хотела си, за да се уверят, че съм добре… щях отново да отида там. Ама, много състрадателни тия чужденци, бе..

Благодарих им на дамите, след като спомените ми напълно се възвърнаха. 

С момичето от банята продължихме да се виждаме и да осъществяваме близки контакти. Сексуални. Не се хваля. Почти наборка, а вече в Европейския парламент, живееше в Страсбург. Започнахме да си ходим на гости – тя идваше в София и дупчеше билетчета в 84. Аз ходех там и ме глобяваха с по 60 евро, защото не знаех как да си купя билет… Романтика. Та, така…

От каска на ласка
и от дума на гума,
на млада евродепутатка
дадох свойта…. платка.

В смисъл, че й подарих платка за компютъра, че й се развалила… Да покажа все пак, че и българите сърца носим.

Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Прочетете още от Александър:

• Изневери с благодарност
• Свалки „На кафе“ и айран
• Свирка ли е изневярата?
• Пълната уста на любовта
• Нищо, нищо... колко да е нищо