Склонни сме да мислим, че липсваме на другите, че сме заслужили по подразбиране чуждото внимание, което веднага трябва да застане нащрек, ако в даден момент не се чувстваме част от общата картина на света. Истината е, че всеки е зает със собствените си проблеми. Като отделни личности обитаваме собствени пространства, където останалите не са център на внимание.
Да бъдем част от живота на някого е важно, когато любовта е посочила с пръст кой е точният човек за нас. Стремежът да тушираме лошите навици става неотменна част от ежедневието и ни кара да преразгледаме не само приоритетите си, но и мъничките вселени, които до вчера сме управлявали с усърдието на богове, които не се вслушват в чуждото мнение. Тогава всеки нов ден е възможност за промяна. И първата стъпка зависи единствено от нас.
Всичко е до време, нищо не е вечно. Но за да се насладим в пълна степен на онова, което щедро ни предлага любовта, трябва да станем по-великодушни към самите себе си. Как да обичаме някого, ако сами не се харесваме. Как да го накараме да иска да изживее живота си с нас, ако не сме сигурни, че ние го искаме.
Любовта е онази специална причина, която ни кара да започнем много неща отначало.
Отърсваме се от рутината, за да изградим една чисто нова действителност, където най-после имаме възможност да изпитаме щастие. То е в онези малки неща, които превръщат живота на двама души в невъзможност да съществуват един без друг. Истинското щастие е безгласно и остава незабелязано за онези, които нямат място в чисто новия свят, който делим с човека на сърцето си.
Малкият жест към човека до нас е още една крачка напред към възторга. Когато го караме да се чувства щастлив, започваме да виждаме с нови очи красотата на самия живот. Само присъствието е достатъчно да превърне сълзата в усмивка и да взриви тишината с едва доловимо „обичам те“. Големите събития понякога са плод на едно нежно докосване. Подкрепата винаги зарежда с надежда, без която никоя увереност не може да оцелява.
Всеки ден има своя смисъл, а той става още по-безценен, ако допринасяме за това с действията си, с мислите си, с отношението. Няма никакво значение, че извън любовта често преставаме да бъдем обект на внимание. Грижите на другите ни изключват по презумпция от картината на света, какъвто те го виждат. Важна е цялостната картина на живота. Тя не се побира в рамка и не може да бъде закачена на стената. Дребните ни роли върху това изумително платно са точно толкова съществени, колкото слънцето, без което не можем.
Докато сме живи, всички имаме значение и ако се опитваме да ставаме още по-добри, красотата никога няма да се свърши.
Прочетете още от Добромир Банев:
- Любовта винаги е сега и никога утре
- Перфектните (не)познати
- Целувка за вчера, прегръдка за утре
- Стъпвай уверено, гледай към звездите
- За сина майката е любов, която не прилича на никоя друга
- Любовта е странен случай
- След гръмкия смях на влюбени се обичаме повече
- За вечността са нужни двама
