Да, знам. Ти си царица. Огън, направо!
Подчиняваш го тоя, твоя, играе ти по свирката и просто така си свикнала с мъжете. Да ги държиш в ръцете си! Ама в същото време те да не се дават, да не ти е лесно. Да се бунтуват, да не са покорни. Абе екшън да има. Аха.
Но кое е по-важното? Да търсиш този, когото да подчиниш или да се оставиш на някого, когото да следваш?
Сигурно знаеш, че власт се налага, а авторитет се признава. И във връзката е така.
Всички ние си мислим, че е важно да водиш, че е важно да си лидер и е важно ТИ да менажираш връзката. Да водиш парада.
Води го. Да не се окаже, че в борбата си за авторитет и подчинение накрая няма кого да водиш и кого да подчиняваш. Да не се окажеш генерал без армия. Понеже това е дългосрочен процес, накрая става ясно, че няма нито кого да водиш, нито кого да следваш. Или и в двата случая са компромиси. Ама големи компромиси...
Но нали се сещаш, че всеки човек, който води върви с още един, който следва. И това е този, който е половината на връзката. И това всъщност е връзката.
Има хора, които просто нямат авротитет да водят. Има хора, които просто не водят, защото предпочитат да следват. И да следваш, не означава, че нямаш характер да водиш, да се налагаш, да тропаш с крак, или по масата и да се налагаш.
Виж, има хора, които просто не искат животът им да мине в борба за надмощие във връзката. Вярно е, че връзката е борба. Борба е. Но не е двубой. И не е тепих, на който мерите сили до изтощение.
Има ли въпроси? Кое е по-добре - да водиш или да следваш? Да, ясно, знам. Всички искаме да водим. Всички сме лидери, всички командорим. Но тук има разлика. Командорим не означава да водим, скъпа. Да си претенциозна, мрънкаща, неотстъпчива и изискваща не означава, да водиш. Означава, че си точно каквото изброих - претенциозна, мрънкаща, неотстъпчива и изискваща. Означава, че не вярваш на собствената си преценка, че си избрала този, на когото да се довериш и този, на когото да повярваш, че може да направи нещата. Просто да ги направи. Понякога по-добре, понякога по-зле от теб.
Твърдоглавостта и нетолерантността към грешките на най-близкия ти не те прави жена с характер. Прави те деспотична. И създава блокажи. Човек просто си казва – Майната му! По-добре да не правя нищо, че все няма да е правилно. Все нещо няма да е ок.
Понякога човек просто трябва да приеме, че не е крайна инстанция, не е съдник и не е качествен контрол в завод за ракетни двигатели. Понякога човек просто трябва да махне с ръка и да каже – Както си го направил, скъпи. Кво‘т стане. Кво‘т кажеш. Както кажеш. Както искаш...
Понякога човек просто няма авторитет пред гаджето си. И това не го праи без авторитет по принцип. Прави го осъзнал, че може да се довери на някого до себеотрицание. И трябва да оцениш, че това си ти. Помисли за това.
Работим с хора. Това е по-специален материал. Работиш с твоя човек. Той би трябвало да е най-специалният материал.
Свий малко платната. Успокой се.
Мисля си за теб, като за огън. Нали си огън?
Следвам те.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Още от Симо Колев:
-
Скандал? Да, благодаря!
-
Туристът, който искам да бъда
-
Писмо. До жена ми.
-
Писмо. До синa ми.
-
Писмо. До дъщеря ми.
-
Кога е по-добре да си без половинка