Когато преди 11 месеца написах статия за актьора Адам Драйвър, започнах с това, че лицето му не отговаря на общоприетите стандарти за красота, особено в Холивуд. Еди Редмейн до голяма степен е неговият британски еквивалент – и откъм професионален талант, и откъм външен вид. Лицето му е луничаво, косата му винаги изглежда непокорна, а носът му стърчи повече, отколкото на доктор Енчев би му се искало.
Но също като Адам Драйвър, и Еди Редмейн е пожънал изключителни успехи в актьорската професия още преди да навърши заветната възраст от 40 години. При Драйвър успехът се дължи на мъжественото му мрачно излъчване, на басовия глас и на неподражаемия драматичен талант, с който превръща дори злодей от поредицата „Междузвездни войни“ в достоен за Шекспир персонаж. Редмейн му е равен единствено, що се отнася до талант.
Британецът не притежава нито заплашителна аура, нито глас, който може да варира от поетичен до откровено заплашителен в рамките на няколко екранни момента. Но той притежава не по-малко важно качество. Той владее изкуството да избира точните за себе си роли, ролите, в които той изглежда по-добре от всеки друг.
Да вземем за пример Нют Скамандър, главният герой в поредицата „Фантастични животни“ от магическия свят на Дж. К. Роулинг. Въпреки че участва в редица динамични сцени, като престрелки с магически пръчки, преследвания и какво ли още не, той е горе-долу толкова далеч от традиционната представа за екшън герой, колкото някой изобщо може да бъде.
Нют е стеснителен, дори антисоциален, главата му винаги е леко приведена, походката му е неуверена, на малки крачки, той видимо се страхува от очния контакт с други хора и предпочита компанията на своите любими зверове за сметка на каквито и да е човешки същества. В разговорите често е твърде прям, изразява се трудно и е склонен да изрича неподходящи неща в неподходящи момент. В ролята Редмейн прави всички тези характеристики очарователни, а не отблъскващи. Вместо като социопат, неговият Нют Скамандър изглежда като срамежливо животинче, досущ като някои от фантастичните животни, обитаващи магическия му куфар, което се страхува от хората, но желае само добро на всички около себе си.
Пословичната му любов към вълшебните зверове, които извикват отвращение или страх у мнозина други вещери, е доразвита в цялостен хуманизъм и абсолютна безкористност във „Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“. Бидейки принуден да избере страна в назряваща магьосническа война против волята си, младият Скамандър избира да защитава беззащитните без надежда или очакване за награда.
„Твърде добър си, Нют. Не си срещнал чудовище, което да не можеш да обикнеш.“, казва Лита Лестранж, изиграна от Зоуи Кравиц във филма. И в тези думи до голяма степен е капсулирана същността на персонажа. Екшън героят по подразбиране е суперготин, традиционно чаровен и притежава смъртоносни умения, независимо дали ги използва по свое желание или не. Нют Скамандър е антиподът на всичко това и въпреки това е ефективен главен екшън герой във фантастична поредица. Иначе казано, Нют Скамандър е идеалният екшън герой на Еди Редмейн.
По същият неортодоксален начин, актьорът има зад себе си и успешна кариера като модел. Въпреки луничките по лицето, непокорната коса и видимо слабата фигура, Редмейн е дефилирал редом с топмоделите Алекс Петифър и Кара Делевин и в момента е лицето на елитната швейцарска марка часовници „Омега“. През 2015 година GQ го определя като най-добре облеченият британец на планетата. С други думи, Еди Редмейн подбира безупречно не само ролите си.
Но талантът му се разпростира далеч отвъд границите на поредицата „Фантастични животни“. На 36 години Редмейн вече е офицер на Британската империя, последната стъпка преди да бъде провъзгласен за „сър“, за заслугите си към изкуствата и културата. Сред тях изпъква наградата му „Оскар“ за главна мъжка роля, спечелена преди три години и половина за представянето му в „Теорията на всичко“, където играе професор Стивън Хоукинг.
И в този свой избор Редмейн показва, че познава себе си и способностите си изключително добре. По същия начин, по който прави Нют Скамандър очарователен в магическия свят на Джоан Роулинг, в „Теорията на всичко“ актьорът придава на Хоукинг симпатична аура и с деликатност и финес я запазва през цялата му трагична физическа трансформация.
Редмейн илюстрира самото преображение със съвършена автентичност, за което си спечелва възторжени оценки от критиката, включително сравнения с трикратния носител на „Оскар“ Даниел Дей-Луис, както и заветната златна статуетка. Но с това, че веднага след спечелването на престижната награда, Редмейн приема главната роля в една от най-обичаните фентъзи поредици в историята на планетата, а не отказва да се снима във филми до следващото предложение за престижна „Оскар“-ова роля, актьорът показва още, че е много различен като професионален характер от отявления сноб Дей-Луис.
И това е не по-малко важно качество за една филмова звезда. Именно близостта до зрителя, далеч повече от идеално симетричните черти на лицето или ултрамъжественото излъчване, дава на един актьор способността да играе персонажи, с които аудиторията да може да се идентифицира. Еди Редмейн притежава това качество, а и актьорският му талант е направо в излишък.
