“Отива си лятото, идва есента”, както пееха Мери Бойс Бенд преди една младост време. Така отмина и лятото на 2023-а. Хем ми е мъчно, хем се радвам.
Лятната глъчка отшумява, застудяващият вятър и омекналото слънце носят есента, а с нея идва и леката меланхолия, че нещо си тръгва и повече няма да се върне.
Летата, колкото и да си приличат, толкова се и различават, защото самите ние се променяме. И точно това ме успокоява и радва. Защото хубавите неща идват само с промяната, дори и първоначално тя да носи сътресения и притеснения.
Лятото може да бъде прекрасно, но и изморително. Толкова планове, толкова желания и стремежи да се забавляваш още повече от преди, да отидеш на почивката, на която винаги си искал, да прочетеш всички книги, които си планувал, а измежду всичко да успееш и истински да си починеш.
Жаркото слънце радва, но и изморява. В един момент бленуваш за лежерен следобед на нищонеправене и чисти бели чаршафи, в които блажено да лежиш на сянка и хлад, а през прозорците да се чуват само цикадите.
С отминаването на лятото се установява нов вид вълнение и ентусиазъм, породени от новия сезон и всичко, започващо с него.
В сутрините и вечерите вече се усеща хлад, вятърът не е толкова парещо жарък, а напомня да си вземеш връхна дреха и това действа освежаващо на изгорялата от лятна суета душа.
През есента започва новият училищен сезон, а с него и толкова много вълнение. Без значение дали си ученик или не, септември носи радостта от завръщането към предишното ежедневие и рутина. Пък и е толкова хубаво да разнообразиш гардероба си! Комфорт от затворени обувки, удобството на дългия панталон и елегантността на връхната дреха. Успокояващата мисъл, че няма да се препотиш няколко пъти до обяд и така приятното чувство да се сгушиш вечер в завивката си, а не да си проснат потен и буден на леглото, отчаяно чакащ хлад да повее през прозореца.
Всяко хубаво нещо трябва да има своя край, за да можем с нетърпение да го очакваме отново. Всяко хубаво нещо ще се превърне в досада, ако прекалим с него. Така и лятото, колкото и вълнуващо да е то, следва да свърши в един момент и да остави незабравими спомени след себе си. Единствено така ще го очакваме трепетно през идната година. Дотогава обаче има достатъчно много време, а сега е ред да се порадваме на красотата на есента и уютът на застудяващото време.
В меланхолията на сменящите се сезони има нещо красиво и изкушаващо. Нещо, което ти нашепва, че още си жив и още се вълнуваш от смяната на времето. Промяната ни пази от скуката.
Спокойно можем да се потупаме по рамото, че преживяхме и това лято, и спокойно можем да се отдадем на есента, а след това и очакването на зимните празници.
Животът тече неумолимо напред и това е прекрасно!
