Александър Петров
Много се стряскам, разочаровам, а понякога дори ме боли, когато това, което очаквам няма нищо общо с реалността. Например, със сигурност ви се е случвало да фокусирате някой свръхудобен наглед, мек и райски фотьойл, да се засилите към него, да се пльоснете отгоре му, а той да се окаже чувствително по-твърд от бетонна плоча.
Или пък да си сготвите спагети карбонара и когато седнете на масата и с нетърпение вкусите от тях, те да се окажат сладки, защото сте неочаквано прост, за да сте купили сладка сметана, а не сметана за готвене. Така като стане…
А когато очаквано и реалност се разминават и в любовния живот, често разочарованието е съпътствано и от искрено учудване, което мога да сравня единствено с учудването след някой гениален фокус: „И как стана т‘ва..?“. Ето ви пример.
„Къде отидоха?“
Хванах си гадже един път. Освен вътрешната красота, разбира се, на пръв поглед имаше и бонус – чифт големи, хубави гърди. Успяха да ме развълнуват. Един следобед я заведох вкъщи, нещата потръгнаха и дори напреднаха, започнаха дрехи да падат по земята. Останах аз срещу нейния сутиен. Вълнението, което изпитах се пренесе и върху ръката, с която трябваше да го откопчая. Мина известно време, докато най-накрая и той се свлече на земята. Така, в следващия миг ми минаха точно две мисли през главата – или момичето беше роднина на Астор и току-що беше направила коронния си номер, или аз ослепявах.
И в двата случая обаче циците й изчезнаха. Нищо. Тя усети, че нещо се случва с мен в този момент. Може би, защото панически започнах да търся къде са се дянали. Най-накрая ги намерих в сутиена й под формата на подплънки. Каква манипулация и подвеждаща реклама.
Разбира се, предпочитам хиляди пъти жената да няма нещо, което очаквам да има, пред това да се окаже, че има нещо, което не е предназначено за жени.
Очаквано и реалност са срещали противоречие помежду си и друг път в срещите ми с жени. Ето друг случай. Първоначално с нея само си пишехме, а буквите й звучаха доста благо. На снимките беше симпатична, абе, странно защо ми обръщаше внимание. Видяхме се. Моментът, в който се почувствах прецакан обаче, този път не дойде от начина, по който изглеждаше, а че мъжкогрубият й, заповеднически глас прониза благата ми същност. Ръкостискането й вероятно беше по-силно от това на Гробаря, а мощната й ръка, свита в юмрук, ме удари по рамото и в пространството зазвучаха думите:
„Не е ли за едно бясно шкембенци?“
Какво шкембенци, к‘ви пет лева… Тя видя учудването ми и допълни „Ко са опули, бе, шкембенци, чорбичка… не си ли ял? Въйй, ти ни си живял!“
Отидохме да ядем шкембе. Дали защото имаше страх от вампири, изяде около 6 килограма чесън, а когато очите ми се насълзиха, тя изгрухтя „Како ревна ся?“.
Идеята ми е, че колкото и да се опитваме да скриваме недостатъците си, дали външни или вътрешни, те рано или късно излизат наяве и ако причината да ги крием е фактът, че човекът, с когото ще излизаме няма да ни хареса, то това няма никакъв смисъл, защото така или иначе в един момент ще се разкриете един пред друг напълно и разочарованите ще са вече двама.
П.С. Момичето от втория пример може и да ме изненада, защото в чата почти няма как да се разбере начина на говорене и поведението на човек, но пък беше адски искрена по време на срещата ни. Дори, когато се оригна на змей.
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Вижте още:
