Обичана и обезглавявана – историята на Малката русалка

04.05.2019 18:00

Смешно ми става, когато някой каже, че статуята на Малката русалка (на датски Den lille Havfrue) в Копенхаген била “разочароваща”. Е, да, не ѝ светят очите, нито пък се отличава с колосалните размери на типичните за социалистическото изкуство монументи, но спокойно да заявя, че Русалката е абсолютно чудесна и заслужава внимание.

Тълпите туристи и опитите на всеки да се покачи на камъка при нея леко помрачават изживяването да я видиш на живо, но пък така е с известните обекти, събират тълпи пред себе си.

Историята на скулптурата обаче заслужава внимание.

Оригиналната приказка на Андерсен доста се разграничава от интерпретацията на Дисни, добре известна на всички ни. Накратко – Андерсеновата русалка се влюбва в принца (спасява го от удавяне, даже), продава гласа си на морската вещица в замяна на крака, но така и не успява да спечели любовта на избраника си. Както често се случва в живота, той просто обича друга и огромната саможертва и силна любов на русалката не могат да променят този факт. В края на приказката малката русалка остава с разбито сърце и се превръща в морска пяна.

Историята има различни вариации, но разказаната от Ханс Кристиян Андерсен приказка се налага като най-известна.

В началото на 20 век Карл Якобсен – синът на основателя на пивоварна Карлсберг, бива толкова впечатлен от постановката на Кралския датски балет по едноименната приказка, че решава да увековечи малката русалка като статуя и да я подари на Копенхаген.

Поръчката е възложена на скулптора Едвард Ериксен, който официално показва готовата бронзова статуя на 23 август 1913 г.
Като модел за русалката трябвало да позира примабалерината, изпълнила главната роля в постановката, Елен Прайс.

Тя обаче категорично отказала да позира гола, затова скулпторът изваял само лицето по неин образ, а за тялото позирала съпругата му Елине.

Статуята бързо печели световна популярност и се превръща в един от най-знаковите и разпознаваеми символи на Копенхаген.

Цената на славата обаче е горчива и Малката русалка става обект на поредица вандалски прояви.

Първото обезглавяване на статуята се случва през 1964 г. Извършителите са политически ориентирани артисти, които решават чрез проявата да привлекат внимание към себе си. Главата на русалката така и не бива открита, та се налага да бъде направена нова такава и закрепена към тялото.

През 1984 г. лявата ръка на скулптурата е отрязана, но в последствие е предадена в полицията от две момчета. Няколко години по-късно след опит отново да бъде обезглавена, статуята получава дълбок прорез в областта на врата. Възстановена е успешно само, за да бъде обезглавена отново през 1998 г. Извършителите така и не са открити, но поне главата на русалката е била върната – анонимно, оставена пред сградата на една от телевизиите в страната.

Пет години след този инцидент Малката русалка бива взривена с експлозив, поставен в основата ѝ. Частите на скулптурата все пак са били успешно събрани от пристанището и възстановени.

За своя вековен живот Русалката е преживяла и по-леки вандалски изцепки – била е заливана многократно с боя, надписвана със спрей, обличана с бурка, даже е имало закачено дилдо на главата ѝ, като всичко това са били идиотски опити за привличане на внимание към различни каузи.

Властите на града решават да преместят статуята по-навътре във водата с цел да я запазят както от просташки посегателства, така и от непримиримите туристи, които желаят да имат снимка, прегърнали русалката.

Към днешна дата няма как да стигнете до нея без да нагазите във водата и почти сигурно да се хлъзнете на камъните и пльоснете грациозно за радост на десетките снимащи наоколо.

Дори русалката да не ви впечатли, особено ако сте имали големи очаквания от нея, местността наоколо е изключително живописна и можете да си спретнете чудна разходка из парка “Чърчил”, да се насладите на фонтана Гефион и внушителната сграда на англиканската църква до него и да направите куп снимки на живописното крайбрежие.

Още от Лилия Дюлгеров: