Обичам Пабло. Мразя Ескобар

26.07.2018 11:00

По принцип рядко ми идва отвътре да пиша за филми. Може би защото все по-трудно се впечатлявам. Човек с времето възпитава вкуса си и съответно става критичен. След като изгледах „Да обичаш Пабло” на режисьора Фернандо Леон де Араноа ми се прииска да се затворя в стаята си и да не излизам оттам, докато не изпуша поне една кутия цигари една от друга.

С две думи – замисли ме. Беше ми интересен. Развълнува ме. Не само заради брилиантната актьорска игра на Хавиер Бардем и Пенелопе Круз, които освен двойка в живота са двойка и на екрана в случая. И двамата – разтреперващо добри, както винаги. Това не беще нещо неочаквано от публиката.

Темата на пръв поглед изглежда банална. Пабло Ескобар е известна фигура в историята. Бих се изсмял в лицето на всеки, който твърди че не е чувал за него. Убеден съм, че лъже. Просто защото Ескобар не е само име. Той е противоречие. Именно това успява да внуши сюжета. Бардем в тая роля е едновременно отблъскващ и чаровен. Такъв какъвто би трябвало да бъде един наркобос.

Лентата проследява любовната му връзка с журналистката Вирхиния Валехо. Помежду им има страст, има секс, има респект, има страх. Вероятно и обич. Отношенията им са стихия. Как би могло да е другояче, всъщност?!

Не бяха малко сцените, които останаха в паметта ми. Не искам да ги изброявам сега. Не искам да развалям изненадата. Не искам да ви оставя подготвени. Искам да се щашнете. Впрочем, кадрите бяха доста добре направени. Ужасът – пресъздаден. Бях изненадан, когато научих, че част от сцените са снимани в България. Обзе ме възторг някакъв. И се загледах внимателно.

Смъртта в този филм дебне зад всеки ъгъл, а кокаинът се сипе от небето вместо сняг. Убийствата се случват постоянно. Пабло поръчва. Килърите действат. Това е всичко.

Говорим си за...

Типичен колумбийски коктейл. Дрога, стрелба по улиците, неизброими банкноти, пари, ужасно много пари, власт, взривове, политика, но не толкова, че да стане досадно, няколко еротични сцени, макар и твърде постни за моето разбиране. Да кажем, че очаквах да видя Пенелопе гола, но уви – не всеки ден е Великден.

Какво още? Едно послание към финала. Това, че дори и най-жестокият, безскрупулен и брутален човек има ахилесова пета. Той е преди всичко родител. Той е преди всичко баща... Баща, които обожава децата си. Няма да забравя скоро онова, което Пабло казва на сина си по телефона, преди да го очистят. Крещеше с пяна на устата. Думите бяха следните:

„За да те уважават, ги накарай да се боят от теб.”

Прозвуча ми като мото на целия филм. Освен култовото:
„Обичам Пабло. Мразя Ескобар.”

КРАЙ.