Обичам мъже, които се бръснат сутрин. Да излезе небръснат на улицата? Абе бегай, мани! Тридневната брада е за три дни в леглото и то не при положение на излежаване и мързеливо зяпане на филмчета.
Голяма скоба. Лично мнение, имам сто брадати приятели плюс двамата ми синове, които грижливо отглеждат растителност в долната половина на черепа. Нали се сещате, че баш към мамините златни няма как да имам негативно отношение, просто от време на време нежно казвам: „Абе маме, не съм те родила с брада“, ама дотук.
Просто мъжът, който излиза сутрин от банята, ухаещ на афтършейф и те целува бегло-притежателно, а влажната му буза кара снощните пеперуди да протегнат антенки, мда.
И не, не това е важното. Така само се занасям. Да се обръснеш показва уважение към жената, отговорност към деня, който започва, мъжката дисциплина към реда и порядъка, защото тази работа се прави всяка сутрин. Без мрънканиците „аре мога да си ходя и така“. Ми не можеш. Не е редно.
Втора скоба, не толкова голяма. Обвързаният трайно мъж се бръсне и вечер, преди да си легне, пак от уважение към жената, която го чака от своята страна на спалнята. Има изключения, разбира се – случва се да влетите заедно с вратата, както се казва, има си хас да търчиш в банята, но аз говоря по принцип за изключенията, които потвърждават правилото.
Вижда ви се старомодно? Никак. Замислете се. Скъпи, ако днес ще си стоим вкъщи, мога и да те погаля нежно по небръснатата буза… о, добре, де, може да оставим за утре, ако се излежаваме до обяд в това карантинно време.
Обичам мъже, които носят ризи. Нищо против тишъртките, суитчърите, даже против моряшките фанелки. Ризата е друг дрескод. Тя не предполага мързеливо навличане през главата, подръпване оттук-оттам да се позагладят гънките от сгъването или от панталона, захвърлен върху нея при скоростното събличане, трябва да я закопчаваш и да оправяш яката ѝ, да пристегнеш внимателно колана на панталона, зер пешовете ѝ отвън… Не че не се случва да хвърчат нетърпеливи копчета, ох, сладките изключения, но ризата е друга дреха, мъжка, сериозна, дисциплинирана.
Скъпи, изгладила съм ти онази много светлосинята, дето е като небе, което се разбелва, ще те гледам от балкона как отиваш до магазина, моля те, не закопчавай и двете горни копчета, все пак сме си в квартала.
Обичам мъже, които носят часовник. Не марков, просто стабилен мъжки часовник. Дава усещането за сигурност, за отговорност, за стабилност и усет за времето. Мъж, който носи часовник, не пилее миговете, особено тези с теб.
Скоба. Веднъж видях един мъж да прегръща жарко една жена, вдигайки ръката си зад главата ѝ с поглед в часовника си. Не говоря за такива случаи, въпреки че и те са си показателни, отварят ти очите, защото очи и на гърба си е хубаво да имаме. За да сме наясно със себе си, не да следим другия. От следене файда няма, но от губивреме още по-малко.
Знам колко е ах, томително, да забравиш за времето, обаче мъжкият часовник до шнолата ти на нощното шкафче или на пода…
Скъпи, знам, че вече ти е навик да го поглеждаш в 21:10, защото тогава приключваш с работата си и бързаш към мен, много ми е хубаво, че го правиш и когато гледаме филм вкъщи. И не обръщам внимание, че часовникът ти се заплита в косата ми.
Обичам мъже, които… Обичам точно този мъж. Моят.
Прочетете още от Маргарита Петкова:
- Така и така ще се пренесеш вкъщи...
- Стълбата към небето е до шестия етаж
- Моите приятели не са твои приятели
- Скъпи мой предателю...
- Абе, ти за какъв се мислиш?!
