Често искаме да сме на мястото на друг. Несъзнателно копираме поведението му, овладяваме неговите жестове до съвършенство, защото това ни дава измамната увереност, че изглеждаме по-добре в очите на останалите. Да се придържаме към определен модел е уморително. Когато изричаме думите с чужд глас, самите ние не вярваме в онова, което казваме.
Да бъдеш себе си е трудно, но пък автентично. Не сме ли автентични в своите намерения, действия и очаквания, ние съществуваме в лъжа. Колкото повече бягаме от себе си, толкова повече се изгубваме в лъжата – в нея любовите са точно толкова неискрени, колкото са фалшиви приятелствата.
Когато се стремим да бъдем като някого, губим възможността да изразяваме собствената си същност. Нашата потисната индивидуалност се размива сред силуети на хора, с които се разминаваме на улицата, без да получаваме усещане за удовлетвореност и щастие. Изгубвайки се сред тълпата, оставаме несигурни дори когато някой отдалеч ни извика по име.
Човекът е личност тогава, когато другите го приемат такъв, какъвто е. Макар и изтъкани от несъвършенства, всеки от нас е отличим с добротата си, със съчувствието си, с нуждата да преживее и изкаже благодарност. Колкото и еднакви да сме по природа, има някакво магично тайнство в различните проявления на нашите нагласи и емоции.
До един сме носители на идеи, страсти и ценности, които е хубаво да споделяме от първо лице. Да бъдеш себе си дава свобода да отсяваш, да избираш, да създаваш дълбоки и значими връзки с важните за теб хора.
Само ако сме искрени, самочувствието ще бъде заслужено и оценено, ще привлече в живота ни личностите, които бихме искали да срещнем по пътя.
Да се вдъхновяваме от някого е важно, но е желателно да използваме успешните му стратегии и подходи, за да развиваме собствените си възгледи, за да може почерпеният опит да ни бъде от полза при постигане на целите, които сме набелязали. Уважавайки собствените си нужди и желания, по-радостно ще живеем в съответствие с тях.
Да бъдем автентични е от изключителна важност. Обичайки себе си, придобиваме смелост да покажем на света на какво сме способни. Обичайки себе си, можем да даваме в приятелството и любовта, без да се съмняваме, че в отговор ще получим същото. Обичайки себе си, чувството на задоволство винаги ще ни съпътства, а стремежът да правим добро никога няма да ни изневери. А именно добротата ни прави красиви и отваря пътя към сърцата на другите.
Прочетете още:
- Смело напред – имаме право да бъдем щастливи
- И след любовта всичко е любов
- Животът е въздишка, любовта - завинаги
- Безгрижното детство - ключът към щастливия живот
- Нищо не си отива
