Има дни, в които животът ти се струва безсмислен. Несъзнателно позволяваш съмненията да вземат превес, губиш желание за всичко, просто се оставяш на течението и очакваш нещо да се случи, нещо да те извади от състоянието на безпокойство. В такива моменти се взираш в огледалото, без да чуваш музиката, която иначе толкова много харесваш. Взираш се и се надяваш да достигнеш до голямото прозрение за смисъла.
Толкова моменти пропускаш, пропускаш толкова шансове да бъдеш щастлив.
Когато обичаш, нещата винаги се подреждат. Нито едно „Обичам те“ не остава нечуто. То става част от безкрая на вселената и винаги се отплаща. Бумеранг, който винаги се връща към теб.
Поддавайки се на инертността, забравяш, че си важен за някого. Този някой ти мисли доброто и не иска да страдаш. Очаква да споделиш с него както радостта, така и тъгата, защото любовта също има своите две страни.
Доверието е най-прекият път към сърцето на другия. От теб зависи да позволиш да бъдеш обичан и желан.
Гледай на всеки следващ ден като на безценен подарък. Ако се съсредоточаваш само върху проблемите, няма да оцениш радостните мигове, които със сигурност ти е отредено да преживееш. Когато се събуждаш сутрин, животът не просто продължава. Това е възможността да забравиш, да започнеш на чисто, да се съсредоточиш върху истински важните неща, които определят смисъла на това да бъдеш тук и сега. А любовта е сред първите от тях. Взирайки се в огледалото, никога не го забравяй.
Календарът отброява дните, а има толкова много вино за споделяне. Няма нищо по-вълнуващо от пълни чаши и бутилка за двама. Между кафето сутрин и виното вечер са часовете, в които трябва да се научиш да цениш възможността да се наслаждаваш на момента. Загубиш ли способността за това, нищо няма да върне радостта в сърцето ти.
Вървим по пътя си, носим тежестта на годините върху плещите си, но когато по този път не сме сами, носим и отговорността другият да се чувства полезен и значим. Любовта е доброта, а от нея се нуждаем до един. Затова, каквото и да става, докъдето и да си стигнал, не спирай да обичаш. Така младостта няма да бърза да те напусне, а душата ти ще бъде готова да посрещне следващото предизвикателство. Обичаш ли, позволяваш бъдеш обичан. Това равновесие е важно, защото прави щастието достъпно – където и да сме.
Прочетете още:
- Очи да имаш, с душа да виждаш
- Презумпцията, че останалите съществуват по-щастливо, ни държи нащрек
- Зимата на нашето доволство
- Мехурчета в чаша шампанско
- Само ме повикай
- Каквото има да става, ще се случи
