Любовта е най-важното нещо на света и в това няма никакво съмнение. Често в другия припознаваме възторга, но и страховете си. По някакъв странен начин, дори самата любов ни изпълва с безпокойство и поражда куп въпроси: обича ли ме, завинаги ли е?
Още като дете гледах анимационен филм, в който момиче късаше листата на една маргаритка, повтаряйки фразата, превърнала се в класика на съмнението: „обича ме, не ме обича…“ И до днес, видя ли това цвете, все за филмчето се сещам.
Сред всички цветя маргаритата е символът на противоречието, което гради самата любов.
Всяка връзка има своите особености. Невероятно е, че човек сам за себе си е вселена, в която по уникален начин се привличат и отблъскват емоции, когато някой насочи вниманието си към него. Вярвам, че има определена съдбовност в срещите, които ни се случват по пътя. Някои хора сърцето ни веднага припознава като близки, а други – не иска да приеме, въпреки добрите намерения в отсрещната страна.
Когато сме влюбени, ние просто обичаме. Обстоятелство, неподлежащо на съмнение. Аргумент, който може да ни накара да извършим чудеса в името на любимия човек. Затова страдаме, ако съмнението се настани удобно до нас. Сънищата се превръщат в кошмари, а фантазиите – в реалност, където полудяваме, докато търсим непонятни истини. Способни сме да навредим на самите себе си заради неща, които по един или друг начин са подвластни на контрол. Така, обаче, често навреждаме и на онзи, който споделя живота ни, без да е виновен, без дори да подозира на какво са способни страховете, породени от любов.
Във всеки нищожен проблем трябва да виждаме възможността да го превъзмогнем. Пазим ли живи малките искрици, огънят рано или късно сам ще се разгори.
Сега, в най-любовния месец, вероятно много хора късат на ум белите листа на въображаеми маргарити. Вероятно със свити душички си задават същите онези неприятни въпроси, които сеят отровата на отчаянието. Вероятно си пожелават вечност, поне що се отнася до взаимността, неделима част от нуждата да изживяваме най-красивите си мигове с друг.
Нека не бъде така. Нека бъдем оптимисти, защото никоя любов не се идентифицира с песимизма. Любовта приветства осъзнатата необходимост да бъдем опора, надежда, приятел за някого, в когото често припознаваме самите себе си.
Затварям очи и като в онова анимационно филмче късам белите листенца на маргаритка, като спирам да повтарям: Обича ме, обича ме, обича ме…
