Михаела Петрова
Казвате ли му с кого да работи и с кого не? Кой ще го излъже, на кого може да се довери и на кого от неговите партньори, служители, шефове не може да се разчита?
Когато ви споделя някакви неща за работата си и е ядосан, изнервен, притеснен, питате ли възмутено: „Е, как може да постъпват така с теб?” – ако е от зависимата страна; или „Уволни ги или намери начин да те слушат” – ако е в позиция на власт.
Дори да четете и да си мислите: „О, аз не му се бъркам”, не ми се вярва да има съпруга или сериозна приятелка, която да се е въздържала от въпроси, с които да му се понабърка в работата. Дори е обратното – много често съпруги, любовници, приятелки управляват в сянка бизнеса на половинките си, дори и да не разбират особено от него.
Впрочем, това не е нещо ново за света, в който живеем. Цели империи са управлявани понякога от кралици и наложници в сянка. Френският израз cherche la famme не е устоял на времето току-така. Гърците имат още по-брутален израз, който не ми е удобно да цитирам буквално, но перефразирано звучи така: „женски косъм влачи кораб”.
Това наше поведение не е обикновен каприз, нито е меркантилност, нито безразсъдна проява на власт над мъжа. По-скоро е свързано със съвсем естественото ни желание партньорът, когото сме избрали, да бъде герой.
Мъжете затова се фукат с неща, които са направили и притежават, когато ни ухажват. И няма как да не се съгласите – повечето от нас интуитивно харесват мъжете, които имат харизматично влияние над другите. Сериозните проблеми в интимността започват, когато той се чувства потискан изън връзката и упражнява потенциала си за власт единствено у дома.
Това преобръщане предполага ако не физическо насилие, то със сигурност психологически натиск върху жената и децата – да се съобразяват с него. Мъжът, който е изразил потребността си от власт извън семейството, обикновено е по-мек и любвеобилен със своите близки. Особено, когато го види отразено във възхитените й очи.
Колкото и да не ми се иска да вмъквам клишето с ловеца-прародител, то все пак е устойчиво. Според мен във всички популярни книжки за взаимоотношения, които твърдят, че в любовния живот мъжът е ловец, а жената трябва да стои в позиция да бъде хваната, има известно изкривяване. Ловецът-прародител се е интересувал повече от лова си, мисля си. А жената-прародител се е интересувала как да излови по-добър ловец. За да има винаги храна и кожи. За да получи правото да разпределя тази храна и топли кожи за децата си, роднините и след това – за племето, ако остане. От тази гледна точка, ловецът въобще не се е напъвал да лови която и да било жена. Те са правели необходимото, за да го заловят.
А сега прескачам много хилядолетия популярна история и се приземявам на планета Земя, континентална Европа, 2017 г. Все още има много жени, които следват изначалната си природа да ловят добрите ловци. И жени – наследници вероятно на амазонките, които избират сами да бъдат ловци. Най-общо казано, първите имат семейства и много деца.
Макар да работят, защото вече всички жени работят – понякога за удоволствие, понякога с неудоволствие, но все пак фокусът им си остава просперитетът на семейството. И психичното здраве на мъжа - постоянно внушение, че неговото главно задължение е да бъде нейният герой.
До днес тя обича да слуша как е направил своите сделки, как умът му е произвел красиви, справедливи и добри неща, но и печалба. Повечето от тези жени задават въпросите от началото на текста. И ако видят, че въпреки техните усилия, той продължава да играе мъжките си социални игри в разни „куци далавери”, или е пройдоха, или прекалено много го мачкат за малка заплата, тя е все по-нещастна и все по-ядосана. Не защото е меркантилна. А защото приема това за свой личен провал. Неговият успех е нейната гордост. И ако види, че „от него нищо не става”, е в правото си да напусне сцената на тази връзка.
Да остане „от любов” е пълна глупост, защото неизбежното ще се случи – естествената му потребност от власт, ще се обърне срещу нея.
Наследничките на амазонките имат съвсем друг проблем с взаимоотношенията. Те държат да са равнопоставени с мъжа. Тя дори не се усеща, че губи истинския мъжкар в момента, в който започне да говори за своите успешни сделки, за красивите, справедливи и добри неща, които умът й е произвел. Сякаш му казва: „Харесвам те и искам да бъда с теб, но съм ти конкурент в полето на лова”. Обикновено привлича момчета, които са си направили преценката, че предпочитат да бъдат издържани от жената до тях. О, много са. И си се грижат за жените-ловци. Готвят им, мият чинии, перат и простират, вършат много работа по поддръжката на домовете, винаги са на разположение с колата и багажа. Но неизбежно идва моментът, в който жената-ловец започва да не ги понася. И някоя сутрин, с поредните 20 лева, които му дава за цигари и нещо за ядене, може да й кипне и да го изгони през девет планини в десета.
На каквато и работа да се хване такъв мъж, тя ще му задава своите въпроси много по-прецизно. Познава играта на днешните ловци в детайли. Така че ще прочете много повече, отколкото той казва. Защото прекрасно знае за какво той се самозалъгва. Ако отговорите му не й харесат, категорично ще му пречи да играе мъжките си игри с другите момчета. Да не говорим за момичета.
Но напоследък и в този тип взаимоотношения има известна промяна. Доколкото мога да наблюдавам безпристрастно. Понякога тя все пак избира „да бъде” онова, което нарича „своя любов”. Престава да го издържа, но също така го оставя да си играе и да си „счупи главата” без да задава гадните въпроси. Фокусира се само в своята работа, своите идеи, пътешествия и приема да споделя само приятните интимни моменти с него. Превръща го в любовник, с когото съжителства по навик, от удобство и с някаква странна вяра, че силата на свободата е по-ценен съюзник на интимната й връзка, отколкото старите клишета на властта.
Не зная какво ще излезе от тази нова женска игра. Не зная дали причината е по-голямата ни сексуална свобода в комбинация с удоволствието от моногамността. Само наблюдавам, че се случва. Все по-често.
