С решението да пиша за силните женски персонажи в „Игра на тронове“, у мен се роди колебанието на кои точно да отделя внимание в статиите си. Очевидно трябваше да започна с Денерис Таргариен, главната героиня в сериала и най-силната жена в света на сюжетното действие. Но остана въпросът накъде да поема оттам нататък.
Денерис Таргариен - от "кобила за разплод" до най-силната жена във Вестерос
Сред очевидните опции беше Аря Старк, която извървя дълъг път в хода на сериала от непослушно малко момиче до плашещо способна, праведна убийца, която елиминира враговете на семейството си хладнокръвно и последователно. Но се замислих дали да пиша за нея за не повече от една секунда.
Защо ли? Ами защото Аря Старк олицетворява всичко, което намирам за сбъркано във възприятието на предполагаемо силните женски персонажи в Холивуд. Способностите ѝ са абсурдно нереални и преувеличени, а еволюцията ѝ като личност до голяма степен се изчерпва до това, че ги е придобила. Встрани от това, тя се държи арогантно, дразнещо и недалновидно.
Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини
Диалозите със сестра ѝ Санса от първия епизод на осми сезон до голяма степен обобщават защо в следващите параграфи именно Санса ще премине във фокуса на авторското внимание. В разговор между двете червенокосата млада дама категорично заяви на Аря, че никога не би могла да преживее това, през което е преминала по-голямата ѝ сестра. И е права.
Да, обратният аргумент е в сила и Санса също не би могла да преживее физическия тормоз и мъченията, през които премина Аря в Браавос в рамките на четвърти и пети сезон от „Игра на тронове“. Нейната сила не е толкова повърхностна. Нейната сила не е в това да тича, да размахва мечове и да търпи физически бой. Нейната сила е психическа, умствена, изконно женска и човешка.
И точно това я прави далеч по-достоен предмет на анализ. На нейно място безразсъден човек като сестра ѝ щеше да бъде убит още във втория сезон от сериала. Но в хода на „Игра на тронове“ Санса се научава да оцелява не по-зле от Аря, и то не чрез придобиване на фантастични преображенчески способности, а чрез елементарно, реалистично, видимо съзряване като личност и като дама.
По същия параграф Санса превъзхожда с много и Денерис Таргариен. Тя не е превъзмогва трудностите в живота си с помощта на три дракона, верен до гроб рицар и удобно напасващи се обстоятелства от края на първи сезон нататък. Червенокосата лейди Старк се е учи от всички около себе си на това как точно да играе играта на тронове – и става доста добра в това, макар и на висока цена.
Стига само да сравним господарката на Зимен хребет сега с навиното момиче, което напуска родното си място в първи сезон, за да отиде в столицата Кралски чертог с мечтата да стане кралица, доблестни рицари да втъкват цветя в косата ѝ и всичко около нея е да е красиво и ефирно. Санса е принудена да се раздели с всичките си илюзии по възможно най-бруталния начин, и то много бързо.
В течение на първите три сезона от сериала, момичето изгуби цялото си семейство и бе принудено да оцелява в хищния кралски двор на Джофри Баратеон и Церсей Ланистър. И тя успя – с хрисимо поведение, безупречно възпитание и стоическо търпение, а не с героични бунтовни подвизи или нещо също толкова абсурдно нереално. Това е героизмът на Санса и всеки, който подценява силата на качествата ѝ, изброени в този параграф, го прави само за своя собствена сметка.
След като на пръв поглед успява да избяга от Кралски чертог с помощта на лорд Петир Бейлиш, Санса бързо се оказва в сходна кошмарна ситуация, този път в родния си Зимен хребет, омъжена за садиста Рамзи Болтън. И отново младата дама, разделена от семейството си и отчаяна до краен предел, отказва да се предаде от своя живот. И успява да избяга отново, този път с минимална външна помощ.
А след като се оказва на свобода, Санса бързо показва, че смелостта ѝ не е единственото качество, което е развила през годините си далеч от дома.
Братовчедът ѝ Джон Сноу, когото тя тогава още смята за полубрат и чиято подкрепа търси след освобождаването си, води малобройната войска на Севера срещу армията на Рамзи Болтън в „Битката на копелетата“, но сражението е спечелено и Рамзи е победен единствено с помощта на рицарите от Долината, чиято подкрепа Санса успява да издейства еднолично чрез дипломатически средства и контактът си с Петир Бейлиш.
След като семейство Старк си връща Зимен хребет, Санса бързо се доказва като по-изкусна, опитна и съобразителна владетелка от Джон, макар и той да е издигнат като Крал на Севера от своите съюзници за това, че е мъж. Политическата ѝ и личностна победа над стария ѝ коварен закрилник Бейлиш в края на седми сезон е най-доброто свидетелство за това.
Тенденцията остава видима и в първия епизод от осми сезон, в който Санса единствена гледа реалистично на положението в Зимен хребет с пристигналите съюзнически сили на Денерис Таргариен, за които пита как ще изхрани предвид тежките зимни условия. Няма съмнение, че с натрупания си опит и сигурната подкрепа на северните лордове зад гърба си, младата лейди Старк може да се превърне в основен претендент за Железния трон в случай, че главните герои Джон и Денерис не преживеят идващата битка с армията от мъртъвци на Нощния крал.
Еволюцията на Санса като личност е изобразена толкова ефективно на екрана, освен заради страхотните сценарии на сериала, и заради факта, че героинята съзрява едновременно с актрисата, която я играе, Софи Търнър. Развитието на нейното излъчване и отношение е илюстрирано без никакво видимо усилие от 23-годишната Търнър, която очевидно се потапя с лекота в мислите и личността на своя паралелно израстващ персонаж.
Най-достойната за възхищение черта на Санса със сигурност си остава нейната изконна доброта, която годините мъчения неизбежно опетняват с известна доза цинизъм, но която продължава да се манифестира и в шести сезон с опрощението ѝ на Теон Грейджой. Червенокосата сестра Старк видимо е оставила далеч зад гърба си момичешката си наивност, но това не я превръща в лош човек.
Денерис Таргариен е лидерката, от която Вестерос има нужда в момента, заради наближаващия конфликт с Белите бродници на север. Но както се казва във филмовата класика „Черния рицар“, Санса Старк може би е кралицата, която Седемте кралства наистина заслужават.
Прочетете още от Георги Петров:
- Денерис Таргариен - от "кобила за разплод" до най-силната жена във Вестерос
- „Дъмбо“: Тим Бъртън отново твори магия в човешки вид
- Месечен филмов пътеводител – април 2019 година
- Ева Грийн – френското изкушение, на което Холивуд не можа да устои
- „Зелената книга“ и завръщането на краля Виго Мортенсен
