Александър Петров
Аз много се извинявам, че ви занимавам с моите семейни проблеми по време на криза вече във втори текст поред, но вие сте единствените, на които мога да стоваря емоциите си, без да получавам упреци насреща. Ситуацията с карантината е нова за всички и това всекидневно ме подлага на изпитания – от неуспешните ми опити да върша работа от вкъщи, до обрива, който получих, заради количеството шоколад, което ям на ден.
Но това са бели кахъри. Снощи своя пик достигна един друг проблем, който беше започнал да назрява у мен в последно време. Всичко започна оттам, че…
За трите години, в които съм с моята приятелка, никога не ми се беше случвало да прекарвам с нея толкова много време вкъщи.
Това доведе до някои конфликти, тип заяждане, от нейна страна:
– Сега, тая ножица, като я използва, защо не я върна на мястото ѝ?
Ще ви се стори уместна забележка, но това, което няма как да знаете, е, че тя беше отправена, докато аз все още режех с ножицата.
Имаше и риторични наставления: „Сега, като се нахраниш, ще си измиеш чинията, нали?“ Да ви попитам – само при мен ли е така или подобна забележка би накарала всеки човек не само да не си измие чинията, ами и да изцапа още десет и да построи с тях кула в средата на стаята?
Очевидно и двамата вече бяхме издразнени от стоенето вкъщи, но споделяхме и красиви моменти заедно – тя гледаше романтични, лигави и ревливи филми, докато аз спях на дивана. Идилия.
Случи се обаче нещо, което породи съмнения у мен. Разбуждайки се от поредната дрямка, видях любимата си много вдъхновено да си пише с някого. Проблемът беше, че като я питах с кого си кореспондира, тя ми се озъби. Нещо нетипично за нея. Това се случи и на следващия ден. Явно, затворен между четири стени за дълго време, човек започва да проявява непривични за него качества, защото у мен се изроди едно чувство, което досега не бях изпитвал чак така – бясна ревност.
Радвах се, че поне от време на време се случваше да ходя и физически на работа, за да се отърсвам от тези натрапчиви мисли. До снощи, когато… Работя си аз и телефонът ми изпищява. Съобщението беше от приятелката ми и за щастие (или нещастие) успях да го прочета преди тя… да го изтрие! Съобщението гласеше:
„Няма да се прибере поне до 10 ч., правим го :*“
Престорих се, че не съм успял да го прочета и я питах „Айде, де, кажи какво беше написала…“. А тя ми отвърна „Абе, нищо, обърках се, айде работѝ“. Изчаках още час и нещо преди да си отида в нас, за да дам време на скапаняка да се придвижи до МОЯ диван, в МОЯ хол.
Звъннах на вратата. Приятелката ми ми отвори твърде изненадана.
– Какво правиш тук толкова рано?
– Ааа, ами реших да видя как си уплътняваш времето до 10 ч. – тръгнах директно към стаята.
– Чакай, чакай. Не влизай тук за малко!
– Защо, за да може да се измъкне ли?
– Кой да се измъкне, бе? – рязко смени тона тя.
– Прочетох съобщението преди да го изтриеш, не ме прави на луд – отместих я и влязох на бой в кухнята.
А там… на моята маса. На моето място. В моя хол…
Чакаше една тава с любимите ми лозови сарми, които само майка ми правеше...
– Тъпако, съобщението беше за майка ти, да се чуем, докато те няма, да ми каже как да ти направя сарми, за да те изненадам! – ядоса се русото чудо.
– А…
– А, я! И исках да ти ги сервирам като хората.
– А с кого си пишеше постоянно в последните дни?
– Направи ли ти впечатление колко манджи ти сготвих напоследък? Да не мислиш, че цял живот съм готвила и знам всички рецепти. Ето, виж…
Показа ми хронологиите си в месинджър, където се редуваха чатове с майка ми, майка ѝ и баба ѝ.
Няма да крия, че по-тъпо не съм се чувствал в живота си, а след клетвата „Да ти приседнат тия сарми, неблагодарник такъв!“ не ми остана нищо друго, освен да сведа глава и покорно да се извиня. Както и да се надявам, че всички ще успеем да опазим психичното си здраве по време на тази криза.
Изпращайте ми своите мнения, идеи и съвети на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
Още от автора:
- „КОВИДя нередно?“ – за неочакваните последствия от стоенето вкъщи
- Проучване: Кои са най-неловките ситуации, в които сте изпадали?
- Цялата магия на първата любов се крие в това, че все още не знаеш, че ще има и втора. И трета, и четвърта…
- И един живот не би ми стигнал да те обичам
- Проучване доказа: 100% от жените не понасят мъжете им да си почиват
- Във вените на приятелката ми тече перилен препарат
- 12 абсурдни оправдания, които може да използвате след изневяра
