Малко неща от сферата на киното и телевизията от 2020 година могат закономерно да извикат възторг от когото и да е. Филмовата индустрия записа антирекорди от апокалиптичен мащаб. За щастие, сред телевизионните и онлайн продукции се намериха такива, които да си заслужат широко одобрение от критици и фенове и да ангажират вниманието ни с нещо друго извън новини за коронавирусната пандемия.
„Отмяната“ на НВО безспорно е една такава продукция. Сериалът е съвместно произведение на истинския телевизионен гуру Дейвид Кели, сценаристът на огромни хитове като „Големите малки лъжи“ и „Али МакБийл“, и на режисьорката Сузане Биер, на свой ред пожънала големи успехи с „Нощният мениджър“ и касовия филм на Netflix „Кутия за птици“.
На този етап от кариерата на Кели почеркът му в сериал от сюжетното естество на „Отмяната“ е лесно разпознаваем във всяка сцена. Сред чертите на този почерк, разбира се, са умелото завъртане на всяка нишка на повествованието, еволюцията на персонажите, завършекът на всеки епизод с широко отворен край и деликатното насаждане на несигурност относно всеки един от участниците в действието.
Но какво всъщност е сюжетното естество на сериала? Без да навлизаме в каквито и да е спойлери, историята е фокусирана върху семейството на Джонатан и Грейс Фрейзър, медицински специалисти, които се оказват в центъра на разследване на брутално убийство. Ролите се изпълняват респективно от Хю Грант и Никол Кидман, като и двамата са на подобаващо за звездните им репутации ниво.
На възраст от 54 години и с натрапчиво видими пластични операции на лицето си, Кидман е олицетворение на факта, че актьорското майсторство е дарба, която неизбежно си проправя път до повърхността. Въпреки почти пластмасовите си скули и нос, многократно номинираната за „Оскар“ актриса приковава вниманието със съвършено контролирани мимики.
„Уошингтън Поуст“ пише, че истинската звезда на сериала са очите ѝ, и в твърдението има голяма доза истина. Именно очите на Кидман са прозорецът на зрителя към случващото се на екрана, баромертърът за неговия магнитуд и важност. Няма как да не се отбележи, че и сценарият на Дейвид Кели дава на звездата предостатъчно материал, с който да демонстрира забележителните си способности.
Екранният ѝ партньор Хю Грант, свободен от тежестта на козметични хирургични процедури, на каквито не се е подлагал досега, е още по-впечатляващ в амплоато си. Персонажът му е многопластова личност – сюжетът е концентриран основно върху постепенното разкриване на всяка негова черта. Грант е очарователен, както винаги, автентичен и емоционално въздействащ във всяка своя сцена.
► Джентълменът Хю Грант: Кралят на романтиката и на комедията днес става на 60!
Изключително способни поддържащи изпълнители блестят на екрана редом със звездите. Тийнейджърът Ноа Джуп и легендарният ветеран Доналд Съдърланд, макар и на срещуположните полюси на възрастовия спектър, получават равни възможности за драматична изява от сценариста Кели и се възползват от всяка от тях. Движени от собствени мотиви и преживяващи по свой личен начин случващото се на екрана, дядото и внукът в семейство Фрейзър са безупречно изиграни.
Африканката Нома Дюмезвени, венецуелецът Едгар Рамирес и италианката Матилда Де Ангелис допринасят за културното и етническо разнообразие на екрана. За щастие, тук то не е самоцелно упражнение по политическа коректност, а е просто в услуга на сюжета. Персонажите на въпросните изпълнители не са определени от расата или произхода си, а от личностните си качества.
Режисурата на вече споменатата Сузане Биер също заслужава похвала. Ледените пейзажи от зимен Манхатън са съвършено избран фон за драматичното действие. Сцените, в които персонажи демонстрират своето материално благосъстояние, противопоставени на изпитанията и премеждията, през които те преминават като личности, красноречиво илюстрират повърхностното им съществуване.
Но големият въпрос в сериал като „Отмяната“ често се свежда до завършека, нали така? Има ли грандиозен обрат в края? Колко е удовлетворяващ той? Е, няма как да прочетете отговорите на тези въпроси в текст като този, но по-важният елемент за мен от критическа гледна точка е маниерът, с който тези въпроси се поставят в самия сериал. Истината е, че сценарият просто изгаря от съспенс.
Предвид факта, че всеки е заподозрян и че всеки един от нас си гради свои собствени теории за това кой е убиецът, финалът очевидно няма как да е задоволителен за всички. Но от морална гледна точка посланията на сериала са съдържателни и ясно поднесени, за което допринася и неговия завършек. Това и в крайна сметка е най-важното за финала на какъвто и да е сюжет.
Именно това беше и причината да не напиша текст за „Отмяната“ още след третия му епизод, когато всичките му качества, които изброих в текста дотук, вече бяха видими за зрителите. След като „Игра на тронове“, друга хитова продукция на НВО, държа фантазиите на всички ни приковани почти 10 години с безупречно структуриран и поднесен разказ, сценаристите Дейвид Бениоф и Дан Уайс разочароваха със смайващо, невероятно глупав финален сезон.
Това подчерта повече отвсякога важността на края за всяка една серийна продукция, била тя телевизионен сериал или филмова поредица. За щастие, Дейвид Кели не е Бениоф, Уайс или пък Джей Джей Ейбрамс. Всички епизоди на „Отмяната“ вече са достъпни за гледане онлайн и всеки един от тях си заслужава гледането.
Прочетете още от Георги Петров:
- Лиам Нийсън: железният ирландец с нежна душа
- Мик Джагър съблазнява от големия екран в най-интересното заглавие от „София Филм Фест“
- Шерлок Холмс никога не е бил по-секси в „Енола Холмс“
- Завръщането на киното: Струват ли си новите филми посещението на салоните?
- Том Харди на 43: Честит рожден ден на един от най-чаровните и талантливи актьори в света!
