С много вдъхновение и обич ви припомняме този незабравим текст на Михаела Петрова от архива с невероятни статии на Edna.bg (бел. ред.):
Въобще не си мислете, че по време на часа ми за маникюр си говорим само за мъже с тези, чийто лак съхне преди мен и онези, чиито ръце се превръщат в произведение на изкуството, докато моят лак съхне.
Не си говорим дори за децата или за мода, дори и за кулинария не става дума. Аз понякога отварям дума за вино, но това е защото съм пристрастна, иначе нямаше да става дума и за това. Изненада – и за пари не си говорим. От известно време забелязвам, че си говорим най-вече за това, което ни прави щастливи. И колкото и да съм уморена, винаги излизам от козметичния си салон освежена.
Затова и създадох репликата, която моята маникюристка, написа отгоре на ценоразписа си: "никой не е по-голям от часа ми за маникюр”. Та, как да бъде – това е моето ежеседмично училище по щастие.
И все пак, понякога си говорим за мъжете и секса, и за майките ни също – в контекста на онова, което ни прави щастливи, разбира се. Идва едно 20-годишно момиче, например, успяла да стане бакалавър по икономика на 20 години и разказва, че се е поцелувала снощи с едно момче – не за друго, а за да разбере дали има смисъл да се занимава с него през лятото.
Има си гадже в чужбина, обаче няма какво друго да прави докато стане на 21, когато може да започне работа в чужбинската банка, освен да се позабавлява с момчета в България.
И си ги тества момичето, стават ли, не стават ли. И през смях ни казва, че баба ѝ се притеснявала сега да не я използват разни момчета, защото е имотно момиче, пък и бакалавър... Майка ѝ не се притеснява за това. Повече се притеснява щерка й да не се заседява много тука, за да не прецака летните планове на майката с младия ѝ любовник.
И двете поотделно се притесняват бабата да не разбере за летните им планове. Не за друго, просто защото не могат да обяснят на възрастната жена, че никой не страда, защото е разведен и никоя от тях няма да си припише имането на мъж, само защото нещо се е разчувствала, че е правил секс с нея.
И понеже техният лак изсъхва, докато моят маникюр е готов, не чувам повече, но следващата жена, която сяда в изповедалнята на маникюриската, развива темата, без да подозира колко много сме се смели с майката и дъщерята, заедно и поотделно. Тя споделя как за нейната майка е голям проблем, че излиза в сряда вечер, неясно къде. Обвинявала я, че детето ѝ срада от нейното отсъствие.
Жената се опитвала да обяснява, че детето има нужда от щастлива майка, а не от изнервена. А сряда вечер бил денят, в който може да си позволи да вмести в претоварения си работен график мъжът, с когото прави секс.
Разбира се, това не го казва на майка си. Казва й, че е навън с приятелки и вместо да се наспи човешки при любовника си, посред нощите става, за да се прибира и да не внася смут в семейството на родителите си, нищо че отдавна е минала 40-те, голямо момиче е и не би следвало да дава обяснения как прекарва вечерите си.
Сподели също, че родителите ѝ се вайкали и я гледали с онази специфична печална физиономия, която умеят да слагат на лицето си, когато смятат, че децата им са се провалили безвъзвратно, когато им казвала, че тя не иска повече да се жени и така е щастлива, а не че има някакъв проблем в стил: "кой ще те вземе сега, разведена с дете”...
Спомних си, как реагираха преди 15 години не моите родители, а приятели – мъже, за които можех да се закълна, че са освободени и готини пичове, когато им казах, че ще родя детето си без да се женя за баща му. Казваха ми: "Моля те, ожени се, пък после се разведи, защото после никой няма да те вземе”. Не можех да повярвам, че го чувам. Не от майка си, а от хора, които се биеха в гърдите, че са широко скроени.
"Ама, аз ще изпратя благодарствена картичка на всеки, който не иска да "ме вземе” по тази причина”, отговарях им обикновено. И какво въобще означава "да те вземе” някой? А пък много ще му дам да ме вземе току-така... Мъжете, които следват философията "жена се грабва, жена не се пита” отдавна са в книгата на изчезващите видове и без друго...
Искам да кажа, че аз харесвам тези мъже и тях точно, никакво заварено дете не би ги притеснило и животът доказа, че съм права в следващите 15 години.
Нито едно от моите гаджета през това време, и за миг не се е притеснил, че съм избрала да не се омъжа за бащата на сина си. Напротив, дори беше много забавно как се опитват да го печелят на своя страна. И още по-забавното е как се прибираха в черупките си, когато синът ми ги подлагаше на проверка чрез състезанието "кой пишка по-далеч”. Отказваха се, да, отказваха се да си го "премерят” с едно хлапе.
Е, как да съм нещастна, че такъв мъж не "ме е взел”. Напротив, много съм щастлива даже. Но важното в случая е това, че никоя от нас вече не приема ролята на "многострадална Геновева”, когато връзката изчерпи потенциала си да ѝ носи радост и любов. И оргазми.
"Сигурно след още 20-30 години и аз ще се превърна в такава мнителна баба като майка ми, но сега искам да си взема своето” – каза жената, която се бореше с чувството на вина, което ѝ внушаваше майка ѝ.
"Не, няма” – казахме в един глас с маникюристката, защото вече се бяхме смели със сълзи с по-младите майка и дъщеря –
"На 45 години ти цъфтиш и имаш любовник, който се съобразява с твоя график, на 45 години ти знаеш, че детето ти има нужда от щастлива, а не от невротична майка – страдалка, след 20 години ти ще бъдеш толерантна към онова, което е избрала дъщеря ти, защото знаеш от собствен опит, че дори да не разбираш избора ѝ, ако той я вдъхновява да бъде себе си, значи е окей”.
А жената ни се усмихна: "Вярно е онова, което си написала върху ценорасписа - никой не е по-голям от часа ми за маникюр. Нищо че е сряда... Точно защото е сряда”.
И, момичета, искам да ви кажа, че няма нищо по-хубаво на света от това да се усмихнеш вътрешно. В пълно мълчание и преклонение пред друго споделено женско щастие.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
- Защо отказвам да участвам в междуполовата война
- Да се сгуша в него, в мига преди да заспим
- Мартенски мъже
- Млъкни и ме гледай в очите
- Кога ще дойдат добри времена и за нас
- Дарът на вътрешното дете