Александър Петров
Знаете, че има едни твърде краткотрайни моменти, когато спира да ви пука за всичко и просто си казвате „майната му“. Смятам, че това са най-спокойните моменти в живота. Разбира се, ако сте отговорен човек, секунди по-късно това спокойно чувство се изпарява и вие отново се потапяте в проблема, опитвайки се да го решите, въпреки всичко.
Винаги съм си задавал въпроса какво пък толкова ще стане, ако всичко просто спре да ме интересува. Замислете се – животът е толкова кратък – струва ли си да го прекарваме в тревоги? Че то цял живот ще се тревожим, тревожим, накрая ще пукнем пак разтревожени, че цял живот сме пропилели в тревожене.
Тази мисъл толкова ме събори, че реших да си отговоря на зададения от самия мен въпрос. Да – опитах да спре да ми пука. И знаете ли какво последва от това?
Уволниха ме.
Все още бях ученик. Случи се обаче така, че през лятото трябваше да се изявя като барман, за да извадя някой лев.
Да работиш като барман през лятото и то на морски курорт, е почти толкова гадно, колкото да работиш като барман, където и да е, само че на морски курорт.
Валери Божинов
Разбира се, това е при положение, че си абсолютно наясно с факта, че повече те бива за космонавт, отколкото да правиш коктейли. Аз знаех, че съм некадърен като тапир, но така се случи тогава. Шефката и колегите ми ме мразеха, защото не можех да запомня пет коктейлни рецепти вече един месец. В същото време поръчките влизаха една след друга без почивка. Предвид уменията ми, основното ми занимание зад бара беше да бъда тъй нареченият общак – миех и полирах чаши. Много от тях и чупех. Най-отговорното нещо, което ми даваха да правя, беше да наливам айран.
Повярвайте ми, исках да се науча на тая професия, обаче то като не ти идва… А и тия изроди ми се караха постоянно. Бях тъжен, отслабнах рязко, намразих се и си зададох въпроса „Това ли е животът, мамка му?!“
В единствения си почивен ден за месеца, слязох до магазина да си взема сок, а пред мен някакъв човек си купуваше клечки за уши. Казах си – нещо не е наред тук. И като тръгнаха едни размисли…
„Добре сега, тия клечки, като ги гледам, са от хубавите – с повече памук в краищата, с твърди дръжки, а и на промоция – 100 клечки на цената на 80. Защо тогава имам усещането, че има нещо сбъркано в ситуацията?!“
И тогава се светнах! Не беше проблемът в клечките, а в човека, който си ги купуваше – беше по хавлия, с джапанки, с мокра коса и миришеше на душ гел – абе, човекът, дето се вика, таман беше излязъл от банята и явно закъсал за клечки, веднага скокнал да си купи. И тъкмо да си кажа „Хората вече тотално са изперкали“, се замислих.
Кой е казал, че не може да се ходи по халат до магазина? Кой казва, че не мога да отида по джапанки на работа, че трябва да съм изгладен и избръснат? Кой? Е, специално последните три неща ги беше казала шефката ми, но аз реших да пръсна всички рамки, панели и дисплеи, в които ме бяха поставили и да се държа с колегите си така, както те се държаха с мен. А те наистина се държаха гадно. Затуй на следващия ден отидох измачкан, по джапанки (все пак сме на морето) и забележете, с оформено набол мустак. Разбира се, последното беше особено позорно, но за жалост го оценявам чак сега.
Получих много предупреждения, а аз им отговарях със завидно високомерие, предвид колко бях зелен и нищожен тогава. И въпреки всичко бях щастлив, че правя каквото си искам, а единственото, на което бяха способни ръководителите ми, беше да ми правят забележки. Моментът, който преля чашата на търпението им обаче, логично не закъсня. В един слънчев ден управителката се провикна към мен:
Петров, пусни ми дълго кафе с мляко! И разкарай тоя мустак най-накрая!
Това, което аз й отговорих, сега ми е неудобно да го пресъздам, защото осъзнавам колко невъзпитано е било. Загатвам, че отново беше свързано с мустак. Само че с нейния.
По този начин моят опит да спре да ми дреме за всичко и всички завърши с уволнение. Важното е, че това формира един извод, който впоследствие стана и начин на живот за мен:
Никога не правете нещо, което не харесвате. Ако пък решите да го правите – никой не ви е виновен. Бъдете професионалисти и си вършете работата. Това, че другите се държат лошо с вас, не означава, че вие сте лоши. Вероятно е точно обратното. Винаги довършвайте ангажиментите си – никой не ви е карал да ги поемате. Отговорността е в основата на успеха. Ако не ви се успява… пуснете си мустак.
Няма нищо по-хубаво от „хич не ми дреме“…
…само че си спомнете, че и за вас на никого не му дреме и ако спре да ви пука, това е острие, насочено право към вашия гръб. Защото:
Който нож важи, сам пада в него!
Валери Божинов
Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
