Михаела Петрова
Знам, че сте го чували стотици пъти, но знам, че не го практикувате – онова за благодарността, дето трябва да изпитвате, за да настроите пътя на живота си така, че да звучи като красива музика, вместо като раздрънкано пиано.
Знам, че не го практикувате, защото лошите новини и мен не ме подминават. Защото и аз отварям прозореца да проветря и погнусена от миризмата на праховите частици във въздуха, бързо го затварям. И съм на ръба да си поръчам маска за дишане с активен въглен и оня уред за домашно пречистване на въздуха.
В една от тези софийски сутрини, в която дори и аз не издържах да не изхейтя и да не попитам публично „Как точно се спасяваш сам, когато си потопен в този казан?”, лошите новини извираха. Разказваха истории за повече убийства, отколкото календарни дни от новата година са изминали, за пустото неразбиране на Истанбулската конвенция и припомняне на всички разгласени случаи за насилие над жени в България.
Припомняха се социологически проучвания, според които за 300 000 души в страната ни, е приемливо мъжът да удари шамар на жена, че 19% от населението смята, че жената трябва да се подчинява на мъжа.
Наложи се дори, една приятелка-културолог, да махне с ръка на научната си титла и да предложи „специално обяснение на Истанбулската конвенция за всички, които никога няма да прочетат какво е джендър” с този виц: “Марийка казала на Кольо: „Аз съм модерна жена... Не мия, не чистя, не пера, нищо не правя!”, а Кольо й рекъл: „Не си модерна, ма! Не си бита!”
В такива дни, понякога си казвам: „За какво въобще ги пиша тези текстове?”. Но стигна ли до този праг, все пак се сещам за онова, което зависи само от мен. И колкото повече го практикувам, толкова повече помага.
Благодарността.
Е, как ще ми помогне благодарността, ако той ме бие? За какво да съм благодарна? За кое да благодаря – за мръсния въздух и астмата на детето ми? Искрено се надявам този текст да го прочетат онези, които си задават тези въпроси и поне една да го разбере и приложи на практика.
Благодарността дава сила да не се чувстваш като жертва – на мъжа си, на невъзможността на управляващите да се справят с причините за замърсяването на въздуха, за всичко, по отношение на което усещаш безпомощност.
Усещането за благодарност е като преливане на кръв при пациент, за когото това е животоспасяващо. А от това, което виждам по стената си в социалната мрежа, положението си е баш животоспасяващо.
Защо това помага? Защото не може да бъдем едновременно благодарни и разочаровани или благодарни и изпълнени със страхове. Когато почувстваме истинска благодарност за каквото и да е, възниква ново състояние, което премахва старото. Например, в ситуацията с насилието – постоянно е необходимо да благодарите, че сте силна, че сте здрава, че сте умна, че имате приятели, които ви обичат, че сте ценна, че заслужавате любов.
Това ще ви помогне постепенно да осъзнаете убежденията, които са ви докарали до предишния избор. Ще ви помогне да се обадите на телефоните на центровете за домашно насилие, на приятели, на жени, да се свържете с жени, които са преминали от там и ще ви дават правилната мотивация и сила.
Колкото повече благодарите – няма значение за какво: може да е за очите, ушите, за мускулите и костите си, толкова повече страхът ще изчезва. Постоянната благодарност действа като чиста вода, като звук от тибетска или кристална купа, която постепенно избистря мътилката. С благодарност не може да предозирате.
Благодарете за крачките, които правите, ако щете. Впрочем, то има и такова упражнение за създаване на навик – сто крачки благодаря. Няма нужда да ги броите. Засечете алармата на три минути и на всяка крачка, казвайте „Благодаря”. За да направите каквато и да било крачка в посока на по-добро проявление в живота си, е важно да разширявате моментите, в които сте във вътрешен мир. Благодарността чудесно постига този ефект.
В състоянието на вътрешен мир няма страх, затова можете да вземете смели решения. Мислено благодарете на всеки, който се отзове за помощ и ще получите още и още подкрепа. Ще откриете, че съществува и друг свят. И вие го заслужавате.
В казуса с мръсни въздух, ситуацията е същата. Благодарете за нещо друго - на белия си дроб, че се справя или ползвайте онези крачки благодарност, за които вече стана дума. Все ще привлечете нещо, което може да се направи.
Защото дори и в тази държава вече има достатъчно подготвени хора, които са добре запознати с всички лостове, механизми и социални политики, с които се решават тези проблеми в други държави. Няма нещо, което не зависи и лично от теб, особено когато те заобикаля. Благодарността помага да изоставим модела на жертвата и да се освободим от страха. Само тогава и гледната точка сме сменя. И всеки може да направи много.
Още по темата:
- Червеното, романтиката, традициите, пазителките на „огъня“ в дома: няколко магии с общ корен
- Малко невинно упражнение по пречистване: или пренаписването на деня като женски начин за връзка с интуицията
- Неподозираната сила на потенциала, който притежаваме в себе си (и с който можем да постигнем чудеса)
- През каквото и да преминаваме, имаме едно задължение – да се чувстваме щастливи
- Да повишим нивото на „трудно” - новото предизвикателство, към което всички достигаме несъзнателно
- Почитта към другия като здравословен егоизъм
