Някои сбогувания са по-трудни от други. Трети са невъзможни

19.04.2022 16:05

Днес се навършват две години от смъртта на Милен Цветков.

По този повод бихме искали да ви припомним емоционалната изповед на нашия автор Росен Карамфилов, която всеки път ни хваща за гърлото. Да, някои сбогувания са по-трудни от други. Трети са невъзможни. Сбогуването с Милен е от невъзможните.

Милене,

Не знам как да започна това писмо.

Някои сбогувания са по-трудни от други. Трети са невъзможни. Сбогуването с теб е от невъзможните.

Някак си не мога да го приема, втриса ме от мисълта, че те няма. Не е възможно. Ти не си просто водещ в някоя телевизия. Ти си ера, която няма как да отмине. Просто защото ние, които те обичаме, не ще можем да те забравим.

Между другото – ти едва ли си спомняш кой съм. Бях в шести клас, когато ме покани да гостувам в предаването ти. Колко ти се възхищавах само! Още тогава! Едно хлапе се срещна със своя идол от екрана, който разполагаше със свой собствен час и го споделяше с нас. Един час, в който всичко бе друго. По-честно, по-обективно, по-истинно. Часът на Милен Цветков…

Шейсетте минути, които лично за мен се отличаваха от всичко останало в ефира. Какво беше това, толкова специалното в тебе… Не е само едно със сигурност, много са твоите отличителни черти. Дали усмивката, която грееше върху лицето ти като ясно слънце? Дали хуморът, който ни забавляваше? Дали твоята вродена интелигентност? Точно това е думата – вродена интелигентност.

Една ерудиция, която не се научава. За нея не се чете в учебниците. Ти просто я носеше вътре в себе си, Милене. Късмет е, че имахме възможността да я забелязваме.

В нашия век мислещият човек се оказва на изчезване. Смелите политат нагоре и ние нищо не можем да сторим. Това е по-голяма беда от пандемията, за която слушаме всеки ден. Значими същества си отиват. Стореното от тях по един или друг начин остава в историята, но те се претопяват. След тях остава само следата.

Не знам какво още да ти кажа, Милене. Мълчи ми се. Мълчанието по теб ще продължи дълго. Шокът няма да ни пусне така лесно. Ядът няма да ни мине. Дано правосъдието си свърши работата и виновният за тая трагедия си получи заслуженото. Твоят живот не биваше да свършва така. Ти заслужаваше да го изживееш в неговата цялост. Защото бе единствен. Няма да има друг Милен Цветков в света. Никога. Това е, което ме натъжава. И не съм сам в тая тъга.

Сега се моля единствено да победи справедливостта. Поне веднъж. Заради теб. Заради онова, което направи за българската телевизия. Твоето дело не бе отбиване на номера.

Ти се посвети на тая професия. Аз – като зрител, ти благодаря и протягам ръка към небето, за да стисна твоята. Не искам и да си мисля, че една катастрофа те отне от нас. Знам обаче друго – твоето отсъствие е катастрофа.

Почивай в мир!

Прочетете още от Росен Карамфилов: