Независима не означава феминистка

Откакто започнах да пиша за взаимоотношения, започнаха да ме наричат феминистка. В началото се обяснявах защо бъркат понятията, после ми омръзна и спрях. Каквато кажат, такава да бъда, нямам проблем. С годините престанах да им се бъркам на хората. В крайна сметка, убежденията на всеки, дори и криворазбраните, са част от тяхната лична история, не от моята.

Но ето че наскоро гледах документалния филм „Агата Кристи – кралицата на криминалните романи“, част от програмата на фестивала Master of Art. И отново се вдъхнових да посоча разликите. С примери от нейния живот. Преди да гледам филма, знаех, че е била домакиня и е гледала на писането като на странично занимание, благодарение на което получава допълнителни доходи. Впрочем, тя самата го казва в началото на филма.

Агата Кристи, най-продаваният автор за всички времена според рекордите на Гинес, се оказа може би най-голямата авантюристка от началото на миналия век. За разлика от меланхоличната и умозрителна моя любимка, Вирджиния Улф, която винаги се е усещала притисната в ъгъла от реалния живот и предубежденията за ролята на жената и е живеела повече в света на ума си, Агата Кристи във всеки един момент е жена, прегърнала и отдадена на живия живот. Тази жизненост съществува и в героите на романите ѝ. Допускам, че не само криминалният жанр, а точно тази динамика и виталност, гъвкавост на математическия ѝ ум, съчетана с авантюристичния ѝ дух, е причина за световната ѝ слава още приживе.

Родена е в богато викторианско семейство. Баща ѝ умира, когато тя е 11-годишна и жизнения стандарт на майка ѝ се променя. Успява все пак да я изучи по отношение на основните неща, които трябва да знаят младите викториански момичета от началото на ХХ век, за да могат да се омъжат подобаващо. Агата става съпруга на пилот в Кралския корпус. По време на Първата световна война, както повечето жени, работи в местната болница. Трудно понасяла гледката на ранените и точно тогава взима първото си независимо решение, за което тогава няма представа, че ще бъде начало и на кариерата ѝ като криминален автор. Започва настървено да учи фармацевтика по чисто егоистични причини – за да се премести в аптеката.

През този период научава всичко за лечебните растения и за дозите, при които се превръщат в отрова. Днес в двора на болницата в родния ѝ град Торки има градина с всички растения, включени в нейните книги с отровното си действие и онези, които е споменавала, когато действието е налагало да описва рецепти. Докато работи като фармацевт, пише първия си криминален роман „Аферата в Стайлс“.

След края на Първата световна война има уникалния шанс да обиколи всички британски колонии, като придружител на съпруга си. Което в онези времена е равносилно на околосветско пътешествие. Срещата ѝ с различни култури е вдъхновение, с което много малко и от днешните писатели могат да се похвалят. По онова време, дори не се е притеснявала, че първите издатели, на които е изпратила ръкописа си, са го отхвърлили. Животът ѝ е предложил много по-интересно приключение. Тя е първата британска жена, която се е научила да кара сърф в Хавай.

Когато след околосветското си пътешествие, семейството ѝ се установява в Лондон и тамошен издател открива в нея потенциал, а тя започва да печели все по-добри хонорари, истинската ѝ независимост се проявява. Първото нещо, което сама си купува е личен автомобил с аргумента, че не не иска да зависи от съпруга си, за да пазарува. Това я превръща в първата независима домакиня.

Създава нечуван и невиждан за времето си медиен съспенс, когато изчезва за десетина дни. Причината – изневяра на съпруга ѝ с негова партньорка по голф. Агата Кристи зарязва колата си пред дома на любовницата и се покрива. Редакциите на вестниците са зарити с читателски писма, пълни с разнообразни версии за това къде може да се е скрила. Най-вероятно не е целяла този ефект, тъй като никъде не е оставила писмено свидетелство за този период, нито се е обяснявала някому къде е била. Но за първи път в историята на британските медии към жена, която не е кралицата, е съществувал толкова огромен интерес.

След развода си, издържа себе си и дъщеря си сама. Твърди, че най-много мрази романите си, които е писала само заради необходимостта да се издържа. Те обаче се продали много по-добре от всички предишни и с първия по-голям хонорар тя оставя 10-годишната си дъщеря може би в пансион (от филма не става ясно) и се качва на Ориент Експрес. Потегля към неизвестните земи на Близкия Изток. Приятелите ѝ са шокирани – в онези времена е било немислимо сама жена да тръгне на такъв път. А за това, че е оставила дъщеря си на чужди грижи, за да се впусне в приключенска авантюра, и днешните майки биха я линчували.

По време на това свое пътешествие, Агата Кристи се влюбва в археологията, а по-късно нейният гид, много по-млад от нея британски археолог, се влюбва в нея и ѝ предлага брак. Без да се отдава на драма, тя поправя рожденната си година от 1890 на 1899, за да не е прекалено смущаваща истинската им разлика от 13 години. Много по-късно казва прословутите си думи, че археологът е най-доброто, което една жена може да получи като съпруг. Колкото повече остарява, толкова по-интересна е за него. Придружава го почти на всички разкопки, а местата, които посещават от Близкия изток, се превръщат в основна тема в книгите ѝ от този период.

С втория си съпруг живее 46 години, докато напуска този свят през 1976 г. Опитвали са да я въвличат в разговори за феминизма и да искат мнението ѝ. Казвала е, че не го разбира. Независимостта ѝ обаче е от друго естество. Притежавала е естествено самоуважение. Това е нещо, към което много жени се стремят, но все повече ми се струва, че то е дарба, почти като писането. Някои я притежават, някои не.

Независимата жена има свое лично пространство, занимание, интереси и хобита, но не за да се противопоставя на мъжа, а защото те са неделима част от природата ѝ. И не е лигла. Във филма разказаха как архелогът Макс Малоун я е избрал за съпруга. Закъсали с кола в пустинята. Докато дошла помощ и оправили автомобила, минали повече от 6 часа. Той бил невероятно впечатлен как Агата Кристи не проявила никакъв женски каприз на 50 градуса под парещото слънце. Не ѝ станало лошо, не припаднала, не се лигавила. Не се е държала и като феминистка, която да се заеме да оправи нещата и колата. Чакала заедно с него и си говорили. Казал си: „Това е жена за мен“.

Независимостта е състояние на духа – умението да се посветиш на приключенията в живота си без да мрънкаш. Без някой да ти е виновен, когато нещата се случват по различен начин, от този, който си мислиш, че ти се иска. Умението да продължаваш нататък и да следваш страстта си, колкото и пъти тя да се променя. Агата Кристи твърди, че писането само по себе си не е било нейната страст, а по-скоро приключението. Приключението не само че не изключва мъжа, партньора от живота ти, а напротив – включва всичко. Дори и моментите, за които на човек не му е приятно да си спомня. Това е да си независима жена – да си готова да приемеш живота като приключение, което сама избираш.