Илиaна Смилянова
Отпуската, и особено лятната, нерядко обвиваме с ореола на лелеяна и сбъдната мечта. Тя е голямата сестра на отново и отново бленувания уикенд, който ни очаква в края на работната седмица. В продължение на дни, седмици и месеци ние предвкусваме настъпването на дългата, заслужена почивка, на която никак не ѝ е леко - на нея сме склонни да възлагаме големи надежди, от нея нерядко очакваме да компенсира еднообразието, монотонността на ежедневието ни, неудовлетворението, което сами подхранваме и с което като че прекалено лесно се примиряваме.
Макар от чужд и от собствен опит с времето да научаваме, че не е препоръчително да живеем пълноценно само от петък до неделя и от отпуска на отпуска, често сме изкушени да попаднем в капана на отлагането: отлагане на разнообразието, на спокойствието, на вдъхновението, на радостта в обичайните дни на обикновения ни живот.
И както нерядко се случва, прекомерните ни положителни очаквания растат обратно пропорционално на възможността им за реализиране, отдалечават се неусетно от действителността, а ние се оказваме разочаровани, отрезвени и понякога болезнено приземени.
Надеждите отпуската ни да утоли трупани седмици и месеци наред глад и жажда за приключения и за радостни вълнения, да ни освободи от наболели проблеми, да помири разногласия, загърбени в обичайния ни ежедневен ритъм, могат да превърнат мечтаната почивка от сбъднат блян в нелеко изпитание, от период на разтуха, развлечение и облекчение във време за сблъсъци със загърбвани и отлагани наболели истини, във време за “ремонт”, за оздравяване - на тялото и на душата, на отношения и на представи.
Затова нерядко точно по време на ваканция, отпуска, почивка, противно на очакванията и намеренията ни, се разболяваме, а отношенията ни се изострят и влошават. Именно тогава душата и тялото ни намират най-сетне време и сили за вътрешна работа, за целебни, макар и нелеки разговори, срещи, преживявания. Тогава сме и предизвикани да разберем, че радостта нерядко е по-трудна за преживяване и за опазване от неудовлетворението и недоволството, а щастието, особено простичкото, ежедневното, може да се окаже истинско изпитание - особено когато твърде много сме го отлагали.
И както отговорността в които и да е взаимоотношения (били те лични или професионални) не тежи на плещите само на един от участниците в тях, така и почивните ни дни не могат да поемат сами непосилната отговорност за интересен, разнообразен и вдъхновен живот.
Всеки ден е пълен с възможността да се отпуснем, с дарове, които не бива да изпускаме, с предизвикателства, които, приети и преживени, могат да ни дарят пълноценен живот и ценната възможност по време на почивка наистина да си починем, по време на отпуска наистина да се отпуснем.
