Сигурно това е един от сигналите, че вече остаряваш - когато ти носи удоволствие да пазаруваш сама и необезпокоявана в голям супермаркет. Дори и така да е, приемам съдбата си на 30+ годишна жена и честно казано, хич не ми е мъчно за обърканото 24-годишно момиче, което бях.
С годините и създаването на семейство установих, че ми е доста приятно да пазарувам храна и други битови продукти.
Освен това си дадох сметка, че се искат определени умения, че да напазаруваш правилно. Като начало златното правило - никога не влизай в магазина гладен. Това е най-сигурният начин да купиш куп излишна, често пъти и вредна храна, която после да се чудиш какво да правиш.
Второ - да изградиш тънкото умение да напазаруваш нещата, които наистина ти трябват за дома, без да се подлъгваш прекалено по намаленията.
Трето - да не забравиш за какво точно си дошъл и стигайки вкъщи с две пълни торби храна, да установиш, че пак ти липсва хляб, торби за боклук и сода каустик за запушения сифон в банята.
Откакто заживях в Дания, ми се наложи бързо да развия тези, че и други “шопинг” умения, след като реалността тук е, че има големи (даже някои са направо огромни) супермаркети, в които се продава на практика всичко, а квартални магазинчета няма.
Е, в някои жилищни райони има малки магазини за цигари, алкохол и сладки неща, които често продават и прясно мляко, вакумиран салам и някакъв хляб, но подобни места хем не са често срещани, хем цените им са далеч от конкурентни.След като родих дъщеря си, пазаруването стана неизменна част от ежедневната ми рутина.Количката ми помагаше да извозвам завидно количество пълни пазарски чанти, а майчинството ми позволяваше да пазарувам в ненатоварените часове, когато спокойно можеш да се разходиш из алеите на
супермаркета, да разгледаш, помислиш, избереш (и да не газиш никого). Е, разбира се, докато малката не порасна достатъчно, че да почне да пищи недоволно от количката, настоявайки да излезем навън, където явно ѝ беше по-забавно.
Като си помисля колко пъти ми се е случвало припряно да плащам на касата и събирам продуктите си, докато бебето ми реве до степен да се чудя има ли шанс да ѝ се пръсне някоя от изскочилите на челото вени…
Точно в такива моменти е най-лесно да си забравиш я краставиците, я портмонето някъде около касата и да се надяваш, че след това ще си ги намериш обратно (както и ми се е случвало да установя чак при касиерката, че изобщо не съм си взела банковата карта или пари кеш в себе си, или че не съм платила за някакъв продукт, който съм сложила в багажника на количката и после съм забравила да оставя на лентата за маркиране…)
След като детето тръгна на градина и аз спрях да чувствам бебешката количка като удължение на тялото си, пазаруването стана отново приятно и даже бих казала разтоварващо занимание. Мъжът ми вече се отказа да се опитва да ме увещава да пращам него до магазина (хаха!) или да го чакам, за да ходим заедно и да не нося аз тежките чанти.
Вярно е, че дори да вляза за хляб и салата, като умишлено не си взимам кошница, в един момент ръцете ми носят планина продукти и слепешком търся касата. Затова и почнах да ходя до магазина с колелото, че да товаря после всичко в кошницата (а за всеки случай взимам и раница със себе си, че колко може да побере тая кошница…)
Въпреки това обаче пазаруването на храна и продукти за дома ми е едно от ежедневните удоволствия, даже мисля, че мога да го определя като хоби. Забавното е, че мога да си избера рокля от първия магазин за дрехи, в който вляза и даже да не я меря (защото честно казано, ми е досадно), но бих сменила три супермаркета един след друг + посещение на кварталните италиански хали, за да купя всички продукти, които търся и искам.
И честно казано, се чувствам чудесно. В крайна сметка, плюсът на това да си в що годе зряла възраст е, че започваш да уважаваш собствените си желания и нужди, а не да робуваш на клишета и чужди очаквания. Пък и когато се казва, че жените обичаш „шопинг“, никой не пояснява дали става дума за чанти или сирене ;)
