Същинската любов има една единствена температура. Тя вирее само в топлината. Всичко останало е измама. В една връзка трябва задължително да има ласки. Не само физически. Не само в леглото. Това започва в душата и всъщност там продължава, докато е писано. Но в тази статия искам да говоря за студенината, която е уж между телата, но всъщност започва съвсем другаде.
На съвсем друго място в човека. Може би там където е горещата точка на сърцето. За всеки мястото е различно. Сърцето си остава все отляво. И там тупти и се вълнува дали го обичат.
Този, който те обича никога няма да е студен. В живота винаги има всякакви ситуации, всякакви трудности, всякакви прагове за прекачване и върхове за изкачване. Една дума може да те събори. Друга може да те изправи. Трета може да ти помогне да тръгнеш по пътя си. Най-лошите думи излизат от устите на тези които ни заблуждават.
Тяхното "обичам те" не затваря рани и не топли души. Пак стигам до душата и там спирам за миг, но не за да помисля върху нея, а за да почувствам колко е важно да не бъркаме в душите си с мръсни ръце. Защото душата ни е една едничка. Белите дробове са два. Душата е една. Нямаме втора душа, която да замести първата, когато тя се разболее. Няма антибиотици за нея. Не са измислени.
Говорим си за...
От какво боледуваме отвътре най-често? От напразни обещания, дадени без основание. От това, което ни е било обещано, но не се е случило. От това, което трябва да приемем че няма да се случи. Студените хора в животите ни няма да станат топли. Топлите дори да охладнеят – пак ще ни сгреят.
Защото са топли по начало. Те са дошли такива. Не се правят на такива. Не заблуждават. Не разбиват дома на душите ни от вътрешната страна на вратата. Не съм сигурен дали ме разбрахте. Ще ми се да сте ме разбрали. Искам да знаете колко вредна е студенината. И колко важно е да се обграждате с хора, които пазят вашето свидно. Такива, на които им пука. Колко банално е и колко е вярно.
Направо не е реално. И сега се замислям. Винаги ще има топло и студено, ледено и горещо. Но ако не ги различаваме, не можем да различим и щастието от другото. А то обикновено е на една ръка разстояние...
