Не сме изтърпели 5 века турско иго, за да бъдем днес роби на простотията

31.05.2018 13:00

Чухте ли новата песен на поп-фолк дивата Антонина?! Аз гледах клипа към нея и горчиво съжалявам, че го сторих, защото за пореден път се наложи да се уверя със собствените си очи в упадъка на моралните и човешки ценности в нашата страна. Тук дори най-същественото, дори най-значимото, за секунди може да бъде превърнато в чалга, с цел да се предизвика бум в медиите и интернет пространството. Пошумява се ден, два, три, седмица, месец максимум. Накрая всичко утихва. Сякаш не е било.

„Табу“. Така се нарича парчето. Табу, казвате?! Съществува и по-подходяща дума – гавра. Гавра с най-милото на нацията. С поезията ни. Неведнъж съм го казвал и продължавам да го твърдя:

Поезията е общата ни памет, която ни сродява. Тя е онова, което ни обединява. Тя е универсалният език. Езикът на красотата.

Още от Авторите

Всяка нация има своите велики поети. На тях не бива да се посяга. Това е кощунство. То е все едно да откраднеш икони от църква. Или да откраднеш пари от майка си. Или да не помогнеш на човек, изпаднал в беда. Или да ограбиш старица. Съвсем нарочно правя тия сравнения. Искам по гръбнака ви да преминат тръпки. Иначе няма да ме разберете.

В българската литература има имена и Имена. Едните са преходни. Тоест, те са онези, чието послание бива отмито от реката на времето с лекота. Другите са тези, които оставят трайна следа със своето творчество. Незаменимите. Като Христо Ботев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев и другите.

Как се срутват такива колоси? Обяснете ми. Как от такива канари на смисъла, се прави евтина провокация за младите хора, които обичат чалгиите и водката много повече от всичко останало? И още - тая провокация, всъщност не е ли петно в историята на народа ни? Не е ли стигма в плътта на националното ни богатство? Не е ли знак, че ако не се противопоставим сега, после ще бъде късно... Не е ли?

Изключително лесно е да пуснем едни ориенталски ритми, тип кючек, да турим един полугол красавец за фон, още една чекнеща се красивица за разкош и видите ли – за капак на цялата тая пошлост – да зашепнем еротично почти като глас от секс телефон стиховете от „Прощално“ на Вапцаров.

Това направи Антонина. Същата, която твърди, че Вапцаров е бил обесен, а не разстрелян. Това направи. И надигна срещу себе си две вълни. Първата – от неодобрение. За другата вълна не си струва да се правят коментари. Нека се порадва на своите пет минути слава. Страшното ще дойде после. Когато прогледнем. Ние не сме слепи и глухи. Ние имаме съвест. Българска, устояла съвест.