Онзи ден пуснах за фонова музика вкъщи коледен джаз и мъжът ми веднага подскочи, че било още много рано за коледни неща. По същия начин реагира и като види лампички и коледна украса по терасите на съседите, както и снимки на вече украсени елхи в домовете на приятели и познати.
Преди и аз мислех така – месец и половина преди Коледа е прекалено рано за вадене на гирлянди и Марая Кери на макс, нооо в края на тази сложна и тежка година, имам нужда от нещо позитивно, към което да насоча мислите си.
Знам, че на много хора изобщо не им е до празници, даже самата идея за коледната суетня и “Къде ще сме на Нова година” им докарва главоболие. Но пък и съсредоточаването само върху проблемите и тегавините на днешния ден няма да ни помогне особено, нали?
Затова предпочитам да се настройвам на коледна вълна малко по-рано тази година, да насоча мислите си към по-неангажиращи и приятни теми, като украсяване на дома, избиране на подаръци, планиране на празнично меню и прочее.
Дъщеря ми на няма и 3 години доста помага в тази насока, защото вече осъзнава какво е Коледа и изпада в абсолютен екстаз, видейки нещо коледно (като украсата по магазините, например). Това ми е най-големият стимул да се пазя от изпадане в предпразнични депресии и апатия - нейният ентусиазъм, любопитство и желание за Коледа, която тя ще посрещне за първи път съзнателно. Ще е престъпление да я лиша от удоволствията и уюта на най-прекрасния зимен празник.
Връщайки се назад към коледните си детски спомени не намирам и следа от подробности имало ли е грипна или друга епидемия или не, имали ли сме пари или не, какво е било политическото положение в страната и как това се е отразявало на семейството ми, нито какви филми са давали по Канал 1 и Ефир 2.
Но сякаш и днес пред очите ми са елхата, накичена с онези така красиви и толкова чупливи искрящи топки, които днес не могат да се намерят никъде, куклите на дядо Коледа, Снежанка и джуджета, които слагахме под елхата, парченцата памук, имитиращи сняг, рошавите сребристи гирлянди и шарените лампички, които се включваха в контакта, за да работят. Спомням си как винаги получавах торбичка с различни лакомства и най-любими ми бяха стафидите с шоколад. Или коледните шоколадови календари, за които все се надявах да съм забравила някое неотворено прозорче, където се крие парченце шоколад.
Спомените ми са свързани с Коледа като усещане за уют и притихналото чувство, че нещо празнично и велико се случва не само в нашата къща, а из целия ми познат тогава свят.
Иска ми се дъщеря ми да има хубави спомени от това време от годината. Спомени, към които да се връща, когато се чувства угнетена или тъжна. Спомени, които да ѝ дават вдъхновение и сили, надежди и светли очаквания. А не да вижда кисела майка вкъщи, която опява “само до празници ни е тая година”.
Пък и доброто настроение е като апетита, който идва с яденето - трябва малко да му помогнеш, за да се случи.
Затова си мисля, че ноември не е толкова рано за коледна атмосфера. И да, точно защото годината беше (и продължава да е) тежка и страшна, имаме нужда от нещо позитивно, върху което да съсредоточим мисли, сили и желания.
А и Коледа е само веднъж в годината, няма опасност да прекалим с празнуването.
По малко музика, по малко коледно пазаруване, по малко планове за подаръци и празнични блюда, по малко от всичко, за да се създаде радостно изобилие.
Какво по-хубаво от това!
Още коледно вдъхновение:
- 6 идеи за романтични зимни срещи, които ще разтопят сърцето ти
- Пижамите, които няма да ви се иска да съблечете цяла зима
- 8 коледни филма, които бихме гледали всяка година
